Как умът трансформира непоносимата емоция във физическа болка
Трудно се забравят думите на клиент, който се самонаранява, за да се пребори с любовно разочарование:
“Имах нужда да усетя болката си – да я извадя, за да знам, че съществува. Че е истинска, а не си въобразявам. “
Или друг случай:
Жена с тежка семейна история на фона на дълго задържани в нея чувства на обида и неудовлетвореност- резултата е заболяване на щитовидната жлеза; Нейните думи :
„Никога не казах, че не искам да живея по този начин. Беше ми обидно, че никой не помисля за мен, как се справям….”
Какво изразяват двата примера – Тялото търси начини да осветли, да покаже дори на самия потърпевш скритите емоции като ги превърне в нещо видимо за всички.
Кога и защо изваждаме страданието, неприемливите чувства от себе си под формата на физически усещания?
Как умът прави видим необозримия психичен конфликт?
Kакво цели да покаже симптомът в тялото?
Физическите страдания обективно се свързвани с различни функционални нарушения, органични изменения или травматични увреди. Болестта в нейната видима форма има характерните белези, които подлежат на емпирично изследване, сравнителен анализ на показатели, характеризиращи всяко изменение и отклонение от нормата – те сигнализират за наличието на проблем, за който медицината има своите инвазивни методи за справяне.
Съществуват обаче и такива страдания, които са необясними по своята същност поради факта, че за тяхното наличие няма биологична причина, нито фактор от средата, които да ги провокират. Такива са психосоматичните болести – тук причинителя се оказва психичния апарат и неговите понякога бурни и некоординирани проявления, които ние не винаги успяваме да контролираме.
Какво олицетворяват те?
На първо място стремеж да се отхвърлят очевидни истини, събития; Да се заобиколи онова, което е неприемливо по една или друга причина. Да се отхвърли дори възможността да се изпитват определени чувства, които са смятани за неприемливи, срамни и нередни; Неосъзнато желание да се скрие от самия себе си чувство, емоция, мисъл, която нарушава идеализираната представа за собствената личност;
Tова е и начин да бъдат наказани околните, че са пренебрегнали чувствата на потърпевшия, че не са се досетили от какво има нужда той – когато сме сърдити може никой да не забележи, но ако сме болни всички ще видят. Тогава е вероятно и да се почувстват длъжни да се погрижат за нас. Психичното страдание е невидимо, докато физическата болка е явна и поради това и по-забележима.
Както и на другия полюс – проявите на физически страдания са своеобразен вътрешен подтик да се материализира безплътната психична болка. Неистово желание да се извади наяве.
Въпросът тук е защо се налага умът да соматизира психичното страдание, да стига до конверсиране на нерешените вътрешни конфликти?
Основното е да направи видимо това, което остава блокирано в несъзнаваното.
Целта е да бъде сведено до ниво на осъзнатост.
Да излезе на повърхността.
И да бъде преодоляно.
През основна част от времето ние пребиваваме в своята телесна същност – тя е нашият дом, нашия ареал на местообитание. Физическите ни параметри задават формата и облика на нашето духовно същество като носител (и изразител) на психичното със всичките му проявления;
Различните учения, научни течения разглеждат човека като съвкупност от отделни части – едно многокомпонентно свързване на перфектно сътрудничещи си части. За жалост фокусът, който се поставя е на точно определен сегмент от цялото като често не се отчита влиянието на обкръжаващите за функционирането му.
За възникването и проявлението на симптомите на телесното в голяма степен се търси биологичната предопределеност, фактори като наследственост, фамилна обремененост, хранене, степен на излагане на агенти от средата, ситуативно увреждащи обстоятелства, биологични цикли, травматизъм и т.н. Тоест обективни причини, които да обяснят последващите функционални и органични нарушения, причиняващи страдание и дискомфорт у пациента.
Често обаче проследявайки анамнезата става видно, че липсват такива обективни предпоставки за описаните физически симптоми. И въпреки това те са налице. Тук се налага да поставим фокуса върху самата личност, психичната й структура, когнитивната и афективни сфери а оттам и върху начина на отреагиране на стимулите на средата.
На повечето хора е трудно да приемат, че страданията на тялото биха могли да бъдат причинени от самият ум – мислите, чувствата или емоциите. Психосоматиката поставя акцент върху това, че всеки възникнал физически симптом бележи нарушение на емоционална бариера – преглътнати, неизразени емоции, чието сподавяне, неизразяване намира отдушник в телесно страдание.
Затворените, непреодолени, непреживени, непреработени чувства/емоции се трансформират в тялото в огнища на болестни процеси. Макар и нематериални емоциите/ чувствата създават реални болезнени усещания в тялото и то позиционирани в определени области в зависимост връзката им на ниво мозък.
Как се случва трансформирането на емоцията във физическа болка?
Тук е важно да уточним, че става дума не за преходна емоция, а за такава, която хронифицира и се задържа до превръщането й във физически симптом.
Какъв е механизма най-просто казано?
- Възниква неприемлива емоция. Тя вероятно има своята неосъзната причина, корен от травма, напомняща за незавършен в миналото процес или ситуация. Спомен, болезнена случка.
- Емоцията отключва интензивен мисловен поток, който се стреми да я овладее рационално и в крайна сметка да я преработи до нещо поносимо, с което да може да се справи.
- Ако чувството/емоцията е твърде силна и не се поддаде на мисловното преструктуриране тя се задържа. Тлее. Завръща се при всеки удобен случай и ни напомня за себе си.
- Силата и продължителността на присъствие и действие на съответното чувство/емоция я наслагват и наслагват, създавайки условия за възникване на болестен процес и то на конкретни места, в органите на които съответства.
- Вследствие на продължителното потискане/задържане/отричане/отлагане на емоцията се появяват физическите страдания.
Къде е коренът на проблема?
Кои са възможните причини за превръщането на емоциите във физически страдания?
- Самата личност и нейната специфична личностна структура – темперамент, слаб/силен тип нервна система, преживелищен опит;
- Отлагане, пренебрегване, заобикаляне на личните желания, стремежи за сметка на нещо, което чувстваме като дълг, отговорност към другите; Също така възпитание в семейната среда, която е изключило споделянето на определени чувства или ги е забранило;
- Силна, завладяваща, невъзможна за контролиране емоция/чувство (възможно е да са комплекс от емоции/чувства), която се е задържала в нас; Неистов стремеж да бъде премахната, потушена и отхвърлена на всяка цена, което още повече я затвърждава; Тук хиперинтенцията (свръхнамерението) още повече блокира пътищата към справяне или крайният резултат – т.е колкото повече се опитваме да се освободим, толкова повече я затвърждаваме;
- Засилено рационализиране на емоцията/чувството – тоест подлагането й на постоянен анализ, опити за обяснение и обличане в рационална форма;
- Опити за скриване на емоция, отричането или отхвърлянето й;
Всички тези причини комбинирани със значителна доза неудовлетворение и обида от факта, че сме затворени в капана на собствените си ограничения, очакванията на околните и невъзможността да получим удовлетворение. Дори заради това, че сами го възпрепятстваме по силата на моралните корективи.
Различният темперамент има значително участие в изразяването и преработването на емоциите по адекватния начин или съответно в тяхното задържане; Например меланхоличните личности са склонни да сдържат тъгата в себе си – това оказва влияние на белите дробове ; Холеричните изкарват от себе си, но чрез агресиране – вербален гняв, критика и насочени негативни емоции – затова и често страдат от повишено кръвно налягане, нарушения в храносмилателната система, стомаха и черния дроб; Страхът дава отражение на функционирането на бъбреците и надбъбречните жлези; Обидатa, унижението постепенно разболяват щитовидната жлеза;
Как да открием по какъв начин ни влияе емоцията?
– Наблюдавайте себе си, забележете възникналата болка, определете къде е локализирана;
Открийте емоцията, която стои във вас в този момент; Oпределете усещанията, които предизвиква във вас;
– Върнете се и анализирайте момента на възникване на чувството/емоцията – какво го е предизвикало
(ситуация, човек, отношение към вас)
– Опитайте да определите от какъв аспект е чувството – дали е свързано със страх, гняв, ревност, вина, тъга.
Какви са начините за справяне?
Първо и основно – откриване на връзката симптом и емоция;
Второ – коя е причината за да изпитвам тази емоция;
Няколко въпроса, които насочват към проблема –
Кои са чувствата, които ме владеят?
Къде ги усещам?
Мога ли да определя източника , който задейства емоцията/чувството?
Мога ли да намеря начин да му противодействам?
Дали е възможно да посрещна открито причинителя на неприятната емоция ( ситуация, обект, човек) и да я изразя пред него, а не да я тая, крия?
Дали съм способен да се конфронтирам без да използвам водещата си емоция, а посредством способите на езика – тоест да определя онова, което ме гнети и да го споделя, уважавайки себе си и другите?
НАКРАТКО – КАКВО ТРЯБВА ДА ПРОМЕНЯ, ПРЕМАХНА ПОДОБРЯ/ПРИЕМА В СЕБЕ СИ, ЗА ДА ПРЕОДОЛЕЯ СТРАДАНИЕТО СИ.
Търсенето на решения подпомага процеса на излекуване. Всички отговори са във вас самите.
Много често болестта, симптомът, физическата болка е сигнален маркер, последна възможност която ни се дава за да направим промяна. Да захвърлим свои неработещи модели на поведение, да премахнем навици, които са в наш ущърб или светеща лампичка, че вървим в погрешна посока. Нежелание да се променим, да се преодолеем; Неумение да се вглеждаме в себе си, да изследваме грешките си; Трудности да приемем себе си, да се грижим за нуждите си, да бъдем състрадателни към преживяванията си.
Важно е осъзнаването на факта, че ние притежаваме ресурса, силата и отговорността за собствените си реакции, в голяма степен можем да повлияем на усещанията в тялото си. Управлението на емоциите е необходимо да става с любов и грижа към собствените ни нужди, а не с назидателност, критика и свръхизисквания; Когато изпитваме трудности по намирането на път към самите нас, промяната на фокуса, насочването към работещи модели и подкрепящата грижа на специалистите от сферата на психичното здраве са от изключително значение по пътя на преодоляването. При необходимост потърсете психологическа подкрепа и бъдете отворени за вашата позитивна промяна.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
