Какво щяхте да изпитвате към родителите си, ако ви бяха оставили за осиновяване на ранна детска възраст? Щяхте ли да ги обичате, ако пиеха, дрогираха се, спяха с когото им падне? Какви щяха да са емоциите ви, ако единият или и двамата ви родители ви лъжат и водят таен живот? Как щяхте да се чувствате, ако родителите ви сами избират партньора ви и вие нямате думата? Ами ако сте жена, която са изнасилили, а родителите ви правят всичко възможно да прикрият “срама”? Какво бихте изпитвали към родителите си, ако ви обвиняват, че не се грижите за тях и настояват да им помагате постоянно, като крадете време от личния си живот? Щяхте ли истински да обичате родителите си, ако не се интересуваха от ВАШИТЕ чувства и желания?
Нека говорим направо. Отрицателните чувства към собствените ни родители – гняв, омраза, отвращение – са тема табу. Често можете да чуете “Мразя шефа си!” или “Не понасям мъжа си!”, но надали ще ви споделят просто така на приятелска сбирка “Мразя родителите си!”.
Защо негативните чувства към хората, които са ни създали, са тема табу? Кое е най-лошото, което ще се случи, ако синът или дъщерята мразят родителите си?
Майката и бащата са архетипи – образи и символи от колективното и личното несъзнавано, които са силно емоционално наситени и обвързани с множество значения. “Родител” за почти всеки човек означава личността, която му е дала живот и подкрепа поне през първите години от живота му. Това са първите хора, които човек (би трябвало) да обича, които го учат на практика на всичко.
Архетипът на Майката се представлява от образи като Земята-хранилница, Дева Мария, Водата и др. Тя е символ, свързан с утробата, раждането, прераждането, с представата за вечността, способността на живота да се обновява. Архетипът на Бащата от своя страна се пренася върху Бога, Слънцето, Учителя – мъжкото първоначало, което – с една дума – определя правилата и те свързва със света навън, давайки ти инструментите на борбата.
Как тогава човек да признае, че мрази родителите си? Дълбоко в него стои страхът, че трябва да се изправи срещу нещо абсолютно забранено. Та кой рита срещу Земята и Слънцето? Те са тези, които те хранят и топлят!
За съжаление, този страх често ни пречи да осъзнаем и приемем, че понякога (по-често, отколкото ни се иска) Земята е суха и напукана и ни отказва и капка вода, а Слънцето ни изгаря до смърт.
Неслучайно една от Десетте божи заповеди (заповед на самия Баща!) гласи “Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.” Почитай. Не “Обичай”. Защото любовта на родителите към децата им и тази на децата към родителите никак не е еднаква. Животът изисква от родителите да обичат децата си независимо от всичко, такива, каквито са. Децата от своя страна трябва един ден да отлетят от семейното гнездо и ако са прекалено привързани към родителите си, това трудно се случва. Може би затова в Библията пише “почитай родителите си”, тоест отдай им заслуженото за техните грижи, уважавай ги като човешки същества. А дали ще ги обичаш, това зависи от делата им.
Много трудно се признава дори пред себе си, че не понасяш родителите си, още повече – че ги мразиш. Но всяко едно чувство в човека е там поради някакви причини и няма да ни напусне, докато не решим проблема. В повечето случаи родителите искат най-доброто за децата си и не ги нараняват нарочно, а заради твърдите си правила. Те смятат, че това, което са решили, ще помогне на детето им, без да вземат предвид РАЗЛИКИТЕ между тях и него. Темперамент, интереси, връзки, правила и убеждения – те са различни у всеки човек и това, което е добро за един, може да е отрова за друг. Затова е хубаво темите табу да се обсъждат по-често, но не със страх или криворазбрана любов, а с почит.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
