Прекомерно обгрижване, свръх амбиции и заръки … достижимо ли е да се разговаря без критика, негативизъм и осъждане с подрастващото дете? Тийнейджърската възраст е подготовка за самостоятелен живот, както и период на създаване на определена степен на независимост. Преминаването през този преход понякога е лесен, понякога по-труден, но така или иначе в него участва цялото семейство. Колкото и голямо да е различието между потребностите на тийнейджъра и родителя изработването на стратегия за разбиране е от особено значение. Противоречията във вижданията, разбира се, са нещо съвсем естествено, както и процеса на разбиране от страна на родителите и на техните деца.
Безгрижното детство е заменено от безпричинни състояния на тъга, потиснатост, а стаята на тийнейджъра е неговото убежище. Колкото и ирационално да ви се струва всичко, спомнете си, че и вие сте преминали по този път, и ако детето ви отхвърля вашето мнение и ценности, това не означава, че то не се нуждае от родители, дори и да казва противното. Вашата роля е да помогнете на детето си да премине през всякакви стресови ситуации или житейски трудности. Може да се опитате да вложите повече чувство за хумор, повече усилие за създаване на отношения на доверие, да оставите подрастващото си дете да осъзнава само с времето кое е имало смисъл и кое е било грешка. Това не означава, че трябва да останете пасивни, а да проявите деликатност, когато целите да предпазите детето си да не сгреши или да не прибърза.
Желанието за независимост може да тласне вашия тийнейджър към авангардните прически, облекла, татуировки и грим. Колкото и да ви се иска да наложите мнението си по този въпрос, постарайте се да останете спокойни, да бъдете родителите, които умеят да изслушват и да бъдат добър пример за подражание.
На тази възраст обкръжението и приятелите играят важна роля за тях, те се нуждаят от одобрението на другите, както и от това да бъдат харесвани. Затова, дори и да ви се струва, че вашето дете не разбира това, което му говорите, то е защото то има свои виждания за живота. Тийнейджъра е особено уязвим към външни прояви и подражание, когнитивните умения прекалено много зависят от емоциите, а решенията понякога са необмислени и импулсивни.
Как да реагирате на всичко това като родител? Продължавайте да бъдете до детето си и да му давате своята любов, както всички деца, вашето също има нужда от подкрепа и насърчаване. Изразяването на съпричастност в моменти на разочарование или радост, на успех или неуспех, на споделяне, за собствените си тревоги, дори и за собствените си грешки на неговата възраст.
От друга страна, правилата в семейството би трябвало да важат за всички, и би трябвало да следите стриктно за участието на вашето подрастващо дете в отговорности, свързани с дома, или с неговите разходи, дори и да липсва желание за такова. Свободата не изключва отговорността, напротив, те са взаимосвързани. На тази възраст децата вече знаят всичко за живота си, дори и за интимния си живот, и може да не сте постоянно до детето си… но можете да останете бдителни, когато прекарва непрестанно свободното си време в интернет или излиза през нощта, да следите за вечерния час и за вашата увереност, че не обикаля нощните улици в съмнителна компания. Не е за пренебрегване факта, че всяка година броят на подрастващите с дрога нараства. Вие трябва да сте наясно с бъдещите очаквания на тийнейджъра, да развивате неговите способности и интереси, защото той трябва да знае, че го цените. Помислете и за дейности, които са интересни за цялото семейство, било спорт, кино, хоби. Само от вас зависи дали детето ви ще споделя, от вашата умерена критичност и голяма подкрепа. Животът ни учи на взаимоотношения чрез изпитанията, грешките, споделянето и на провали и на успехи, а родителската роля е да се даде възможност на децата да се развиват във всеки смисъл на думата, т.е. да растат и да се движат съзнателно.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
