Представете си следното: стоите пред телевизора и изведнъж осъзнавате, че сте пропуснали цялото предаване, шофирате километри и внезапно се оказва, че вече сте пристигнали до местоназначението, отивате до съседната стая за нещо и когато сте там, вече не знаете защо..
Да, не сте изключение! Мислите ни никога не ни оставят на мира. Ние с часове потъваме в миналото или пък кроим планове за бъдещето, но рядко усещаме истински настоящето.
Както никога досега в историята на човечеството, човешкият мозък е бомбардиран от толкова много дразнители. Както никога досега, трябва да вземаме ежедневно многобройни решения, да различаваме важното от маловажното, да правим много неща едновременно. Изглежда сякаш едновременно с това много често превключваме на автопилот и живеем живота си с широко “затворени” очи (3).
Но както се казва, колкото проблеми – поне и толкова решения! Колкото повече стрес – толкова повече съвети за преодоляването му получаваме ежедневно. Няма уважаваща себе си медия (списание, вестник, телевизия), която да не ни съветва как да живеем по-добре и да не ни предлага техники, и стратегии за преодоляване на стреса. “Ако се чувствате тревожни, напрегнати и притеснени, опитайте медитация. Няколко минути, прекарани в медитация, могат да възстановят спокойствието и вътрешния ви мир”(4).
И тук като че ли старото се оказва най-модерно днес. В духа на хилядолетната будистка традиция, медитацията е не само противоотрова срещу стресa и разпиляването на ума, а и път за преодоляване на болката и страданието, както е знаел Буда още преди повече от 2500 г. Добрата новина е, че не е нужно да ставате будист или да посещавате манастир, за да практикувате. Въоръжете се само с време, постоянство и търпение (11).
Да, медитацията във всичките й разновидности е изпитаният път да се върнем и останем при себе си. Тя е ключът към вътрешния мир. Средство за дистанцирано самонаблюдение, при което изключваме мисловния апарат, даващ оценки на всичко, освобождаваме се от потока на разбъркани мисли, причиняващи стрес, и стигаме до състояние на дълбока релаксация, вътрешна тишина и покой (2).
Много от школите по медитация оприличават човешкия мозък на пияна маймуна, която непрекъснато е в движение и скача от клон на клон.
Нашият ум наистина следва винаги външни или вътрешни дразнители и това е неговата работа – приема ги и ги плете, и оплита, скачайки от клон на клон. Картината на този неуморен “катерач” е документирана от науката чрез ЕЕГ и ядрено-магнитен резонанс. По време на медитация мозъкът също е активен, но “плетката” на тази активност и менталното състояние са съвсем различни. Вместо да следваме “маймуната”, която иска да се занимава с производството на най-различни мисли, ние я наблюдаваме безпристрастно и забелязваме как тя се успокоява(2, 8, 11).
Редовното медитиране довежда до подобрено физическо и емоционално състояние и това също е потвърдено от науката и практиката (6, 7, 9). Чрез нея можем да коригираме редица свои медицинските показатели. Като например: да отрегулираме дихателната и сърдечно-съдовата дейност, да подобрим имунната си защита, да възприемаме, управляваме и координираме движенията на тялото си по-добре, да се концентрираме и поддържаме вниманието си по-продължително време, да се фокусираме върху настоящето, да справяме успешно със стреса, да регулираме по-добре чувствата си като цяло (10).
Редица изследвания свидетелстват и за това, че медитацията може да помогне при лечението и възстановяването от множество болести, свързани с хронична болка, тревожни разстройства, депресия, разстройства на храненето, ХАДВ и др.(6 ,7, 9).
В поведенческата терапия се заговори дори за трета вълна (Achtsamkeit, Мindfulness) – след бихейвиоризма и когнитивната фаза (1, 3). И тук откриваме старата максима на Стоиците, заложена в основата на когнитивно-поведенческата терапия – че не нещата ни обезпокояват сами по себе си, а отношението ни към тях. Именно това се случва и в процеса на медитация. Ние не се идентифицираме с нашите мисли и чувства и така получаваме шанса да погледнем на положението си от различна перспектива и при възможност да направим нова интерпретация на нещата. Защото дали изпитваме стрес, зависи най-вече от нашата оценка на случващото се, от една страна, а от друга – създаваме доверие в себе си, че можем да повлияем на настроението си. Забелязваме, че дори големите вътрешни трагедии се разтварят в нищото, ако не се подхлъзнем да последваме определени наши мисли. Това самонаблюдение отстрани, това неидентифициране със собствени мисли и чувства, е достатъчно само по себе си, за да си дадем сметка чисто теоретично, че щом мислим за това, можем да мислим и за нещо друго (9).
Има много видове медитация и техники за релаксация (5, 11). Всички те имат едно и също предназначение. Тук искам да обърна внимание на следните два вида. При първия – вниманието се насочва и съсредоточава изключително и само върху определен обект, като например: пламъка на свещ, мантра, картина, мандала, а при втория вид – съзнателно се регистрира всичко, което занимава духа ни по време на това фокусиране: телесните усещания, чувствата, мисли или обекти на нашите мисли. Медитиращият внимателно наблюдава и отчита вътрешно от какво се отклонява в този момент съзнанието му.
В психотерапията тези две форми се използват по следния начин – първата цели упражняване в концентрирано съзнание, чрез което се постига състояние на дистанциран наблюдател в спокойно балансирано душевно състояние. Втората се опитва да разкрие несъзнавани и подтиснати форми на мислене и чувства, които пък от своя страна определят преживяванията и поведението ни в реалния живот. Оказва се, че последната понякога съвсем не е безобидна, както става ясно от думите на моя пациентка с тревожно разстройство: “Избрах си часа йога, в който правят и йога-нидра. Инструкторът използва техника на визуализация с бързо сменящи се образи. Между красивите пейзажи вмъкна мъртво тяло, ковчег, скелет… Почувствах се ужасно зле…”
Да, вярно е, че медитацията не само релаксира тялото, успокоява мислите и кара чувствата да се уталожат. Всеизвестно е, че „състоянието на релаксация” и “състоянието на страх” се изключват взаимно. Тук няма магия или трик. Просто човек не може да е в двете състояния едновременно. Но какво се случва, когато някой е конфронтиран действително с несъзнавани и подтиснати елементи от подсъзнанието си? Йога инструкторите не са психолози, нито психолозите трябва да влизат в ролята на йога инструктори. Би било хубаво да работим заедно, защото така или иначе в много йога-центрове в България се практикува и групова психотерапия, без хората дори да го съзнават.
Един от признатите авторитети, занимаващи се с медитация и въвели я в психотерапията, е Джон Кабат-Зин – доктор по молекулярна биология, професор по медицина при Университет Масачузетс, САЩ. Неговите научни интереси са свързани главно с изследване на клиничните приложения на медитацията при хора, изпитващи хронични болки и заболявания, причинени от стрес (1, 5, 9). В клиниката (Stress Reduction Clinic), която основава той, програмата изглежда ето така:
В един осемседмичен курс пациентите се упражняват в четири вида медитация с елементи от Hatha Yoga, Vipassana и Zen.
• Сканиране на тялото (body-scan).
• Упражнения в хата-йога.
• Медитация в упражняване на концентрирано съзнание (mindfullness).
• Накрая пациентите получават задачата да изпълняват единични дейности (като напр. ядене, ходене и т.н.) бавно и осъзнато.
Целта на двумесечната терапия е да се повиши съзнанието първо за телесните, а
после и за емоционалните усещания, връзката със себе си и себепознанието като цяло.
Книга на Джон Кабат-Зин може да намерите и на българския пазар (5).
Който си представя обаче, че медитацията във всичките й форми, е нещо като поредните фитнес и СПА-процедури за духа и тялото и очаква бързи резултати, ще бъде разочарован. Това все пак трудно за описание състояние не се постига лесно и бързо. Осем седмици упражнения са добро начало, но тук става въпрос за начин на житейска настройка и съществуване. Практикуването изисква време и място в ежедневието ни, усилие и лишения преди всичко от дразнители, които са ни станали много скъпи с времето. Може би ще разберете какво имам предвид, ако се опитате да оставате само за пет минути на ден в тишина насаме със себе си за известен период от време.
В заключение искам да отбележа, че макар медитацията отскоро да е извадена от раздел “езотерика” и нейното въздействие да е доказано чрез многобройни научни изследвания, тя все пак не е панацея – не отменя извършването на операции, нито провеждането на други терапии, тя само подпомага възстановителните процеси и понякога се оказва достатъчна.
Книгопис:
1. Geuter, U. “Achtsamkeit – das Mittel gegen den Alltagsstress”, Psychologie Heute, 2008 (8), 20-25.
2. Reinhardt, S. “Meditation – Entspannung in hektischen Zeiten”, Psychologie Heute, 2010 (12), 20-25.
3. Von Stern, H.“Alle Antennen auf Empfang:Wer achtsam lebt, lebt besser“, Psychologie Heute, 2004 (7), 20-25.
4. “Медитацията” – електронен вестник “Хармония и светлина” -http://www.ezoterikabg.com/meditatzii/item/220-meditatsiyata
5. Кабат-Зин, Д. (2004). “Където и да идеш, ти си там”, изд. “Изток-Запад”София.
6. Anderssen-Reuster, U. (2007). “Achtsamkeit in Psychotherapie und Psychosomatik“, Schattauer Stuttgart.
7.. Hansch, D. (2011). „Erfolgreich gegen Depression und Angst“, Springer Medizin Verlag Heidelberg.
8. Hilbrecht, H. (2010). “Meditation und Gehirn“. Alte Weisheit und moderne Wissenschaft. Schattauer Stuttgart.
9. Kabat-Zinn, J. (1991). “Full catastrophe living: using the wisdom of your body and mind to face stress, pain, and illness”, Delta Trade Paperbacks New York.
10. Malinowski, P. (2010). “Flourishing – welches Glück hätten Sie gern?“ Positive Eigenschaften kultivieren und Schwierigkeiten meistern. Irisiana München.
11. Ott, U. (2010). „Meditation für Skeptiker:” Ein Neurowissenschaftler erklärt den Weg zum Selbst. O.W. Barth Frankfurt.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
