Тъй наречените „проблеми“ са най–обикновени ситуации, обстоятелства, факти, които затрудняват по някакъв начин личността. Тя често незаслужено (от обективна гледна точка) ги оценява като много по-сложни и трудни, отколкото са те всъщност.
Такива трудни ситуации носят най-голям положителен потенциал, т.е. възможност за самопознание, трениране, обогатяване, усъвършенстване – потенциал за положителни промени. Естествено всеки има различни проблеми. Приятното и лесното за един може да е силен стрес и дори фобия за друг.
Всека една ситуация от живота може да бъде и е някакъв урок. По-точно носи в себе си урок, който имаш възможност да извлечеш. Проблемите са суперхрана за личността. Те съдържат уроци от най-висока степен на важност, полезно и спешност! Тези проблеми се повтарят под една или друга форма, докато не вземеш нещата, които искат да ти дадат. Това може да включва знания, умения, осъзнаване на илюзии, изграждане на по-здрави връзки (със себе си/околните/света). Проблемите не могат да бъдат случайни. Те идват в точния момент и на точното място в житейския ти път. Изправят те пред житейски кръстовища. Съответно ти разполагаш с различни посоки – начини, по които да реагираш на проблема си.
Можеш да се върнеш назад по пътя на развитието си. Това е защитният психичен механизъм регрес, т.е. връщане в по-неефективно, инфантилно, незряло поведение. Често това може да се придружи и с друга незряла реакция – агресия, която да насочиш към себе си или към света около теб.
Агресивността може да се насочи и директно към елементите на проблема, като по този начин само влошава излишно положението. Още от детска възраст е нормално при изпитване на трудност (фрустрация) да се породят агресивни импулси. Някои хора така и не научават децата си как да реагират по-рационално и ползотворно в такива случаи, защото и те не го умеят. Често осъзнаването на факта, че се оставяш да реагираш импулсивно, води до допълнително раздразнение и самокритика за това, че не си успял да се пребориш със собствените си емоции. Чувстваш се слаб и зависим – роб на самия себе си.
Има и хора, които сякаш са неспособни да се винят за каквото и да било. За сметка на това светкавично успяват при най-малкия проблем да прехвърлят отговорността си навън, а с нея и агресията си. Където и да насочиш тази виняща агресията – тя само руши и не може да ти помогне да преминеш през проблемната ситуация, извличайки най-полезното от нея и давайки най-доброто от себе си – което е и целта на всеки проблем.
От друга страна породилата се агресия носи енергия, която може да се впрегне в някакво полезно действие към проблема. Но, може би, на никой човек няма да му дойде от само себе си да направи такова нещо. Деструктивният импулс ще те влече винаги към рушене на предмети, връзки, хора… Можеш да го спреш или пренасочиш в полезно действие само като го осъзнаеш, като видиш потенциалните му негативни последици и решиш да го вложиш в нещо по-добро. А за тази цел ще ти трябват воля, постоянство, търпение, гъвкавост, креативност и още други качества. Затова и повечето хора решават просто да се подчинят на разрушителните си нагони. Защо им е да си затрудняват живота със самопознание и самоконтрол… Може би, защото точно без тях си го влошават и омърсяват още повече. Но това всеки сам си решава.
Друг вариант е да опиташ да заобиколиш проблема. Да го избягваш колкото можеш повече. А можеш и да преминаваш през него, игнорирайки го. Игнорирането може да бъде външно като преструване, докато в същото време си ангажиран психически с проблема. Може да бъде и по-успешно игнориране, придружено с често забравяне/изхвърляне от съзнанието на наличните трудности и нужното действие за тяхното преодоляване.
Ала потискайки проблема, ти блокираш и важна част от себе си, която явно има нужда от внимание и подобрение. Това е един вид самозабравяне и много успешно се практикува от съвременните хора. В днешния свят на постоянно привличащи външни дразнители, които лесно водят до привикване, пристрастяване, е много лесно непрестанно да си отвличаш вниманието. Така бягаш от дълбок, искрен, сериозен разговор със себе си… Различните социални мрежи и приложения ти позволяват дори с часове да забравяш къде се намираш и за какъв проблем си се тревожил, преди да преминеш в зомбираното състояние.
Има и много други вредни или просто безполезни начини за реагиране, които често хората използват и те могат бъдат описани с повечето известни днес защитни психични механизми (проекция, отричане, рационализация). Много от тези механизми действат на принципа на пасивирането на някои метали. Например, когато алуминият (Al) се потопи в концентрирана сярна киселина (H2SO4), по повърхността му се образува слой от неговия химически по-слабо активен оксид (Al2O3), който предпазва метала от по-нататъшно взаимодействие с киселината. По сходен начин хората се блокират и стават неспособни да реагират пълноценно с проблемната ситуация. Както казахме, от такова взаимодействие би трябвало да се получат нови по-полезни психоповеденчески продукти в самопознанието, кръгозора, поведението, себеотношението (себеобщуването) и връзките с външния свят. Обаче пасивираният човек изолира себе си от тези възможности. Той изолира себе си от самия себе си – потиска и забравя същността си и нейните потребности.
Тук ще се спрем на едно силно разпространено поведение при проблемна ситуация, което може да се илюстрира със следния пример. Даваме на един човек поялник и три кабела и му казваме да направи друг по дълъг кабел. Нашият човек взима трите кабела и започва да ги връзва и омотава по всевъзможни начини в кълбо. Междувременно ги чука отгоре с поялника, а понякога и себе. Това може да го прави с часове, дни или много повече…
По подобен начин постъпват много хора. Те не раздробяват проблема на части, не планират действия, не предвиждат никакви резултати, нито предприемат каквато и да е стъпка към разрешението задачата в проблема. Те просто започват да мислят за едни и същи неща и да се тревожат, да се ядосват, да обиждат, да обвиняват, да критикуват, да се депресират, да нараняват себе си или другите… Способни са да предъвкват стотици пъти едни и същи мисли, образи, чувства в съзнанието си, без да си правят труда да излязат от това поведението и да потърсят решение.
Да, изглежда доста глупаво и малко нереалистично (за някои), но практиката показва, че огромен брой хора действат именно по такива безсмислени и деструктивни начини, губейки часове, дни, месеци в едни и същи проблеми, чието разрешаване би могло да отнеме няколко дни рационално поведение. Разбира се, това непрестанно възпроизвеждане на едно и също или сходно непродуктивно отношение и поведение ще затвърждава още повече проблемите, ще ги увеличава, задълбочава и усложнява. Това, от своя страна, ще направи човека още по-неспособен и слабо мотивиран да излезе от порочния кръг и накрая може да доведе до различни психопатологии, включително и физически симптоми.
На теория могат да се породят безброй проблеми за различните хора и ще отнеме десетки страници да се опишат дори общите закономерности в неефективното реагиране. Тук се описват само част от често срещаните поведенчески модели, които не водят до нищо полезно.
Нека не приемаме трудностите като проблеми, а като предизвикателства. Не случайно китайският символ за „криза“ е съставен от два йероглифа – за заплаха и за възможност. Заплаха – от нарушаване на част от статуквото ни, което явно ни ограничава и подлъгва по някакъв начин, и възможност – да преживеем, научим и направим нещо ново, да обогатим личността и живота си.
За целта не трябва да приемаме проблемите като наказание и себе си като жертви. Напротив – проблемите са дар, а ние сме главни архитекти и строители на своя живот. Хората са свикнали да оценяват като положително само това, което е приятно. Само че положителното е не просто приятното, а най-вече това, което е истински полезно за твоето развитие, за живота ти. Именно трудностите са това, което калява личността ти, предизвиква те да придобиваш нови знания и умения, за да можеш да продължи напред. А след това – за награда получаваш повече увереност, самочувствие, смелост, изживян опит – който можеш да сподели с другите и да им помагаш!
Няма живот без трудности. Нуждаеш се от неприятно дори само за да можеш да цениш по-пълноценно приятното.
Справянето с проблемите изисква тяхното осъзнаване и приемане. Нужно е да можеш да си признаваш слабостите и грешките. Да умееш да си прощаваш! Да намираш и оценяваш вътрешните и външните си ресурсите, които могат да ти помагат. Да анализираш и схематизираш проблема. Да видиш как влияе върху теб и живота ти. Да намериш ядрото му! Да потърсиш различни начини за справяне, като направиш план за действие. Да предвидиш какво би те забавило или спряло по пътя и какво ще направиш, за да го неутрализираш. Ако се нуждаеш от чужда помощ – да го признаеш на себе си и на другия. Да определиш какво би жертвал и какво не. С кого би споделил проблема си и с кого – не. Ще живееш само когато е лесно или през цялото време?
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
