За майките, които не искат да пуснат децата си и възрастните, които искат да си останат деца
Майчината любов е може би най-възпяваният мотив, най-ценното човешко благо, една изначална връзка със зараждащия се организъм, която е базисна човешка необходимост в живота на всяко човешко същество. Тази безпрецедентна есенциална ценност сама по себе си е изграждаща и формираща индивида – нужна от първият ден на раждането (та дори и в пренаталното развитие), в известна степен от значимост наравно с храната.
Затова и майчината фигура няма аналог по степен на свързаност с детето и трудно може да намери заместител. Ролята й за създаването и появата на здрав и добре функциониращ индивид е безспорна. Впоследствие нейното участие продължава в процеса на растеж и формиране на детето, надграждайки постепенно структурата от качества, умения и навици, необходими му да се превърне в адeкватна на условията на средата зряла личност.
Както всяка друга фигура в човешкият живот, така и майчината има своето място в определени епизоди и етапи – тя е жизненоважна за безпомощното малко същество, но нейната роля постепенно отпада за порасналия индивид в момента, в който той усвои известна степен на самостоятелност. Именно стремежът на детето към независимо от някой друг съществуване го кара да се отдалечи от опеката на майка си и да се научи да се справя само – така то изгражда увереност в себе си, отговорност към другите и създава своята собствена идентичност.
Има обаче случаи, когато връзката на майка и дете не се прекъсва.
Правилният и разумен начин за отделяне в тази почти симбиотична връзка е такъв, че да запази топлите взаимоотношения, без те да са определящи за живота нито на единия, нито на другия. Тоест отделянето предполага едно дистанциране, което позволява детето да създаде живота си като възрастен, а майката да продължи собствения си, правейки своите избори с оглед на личния си живот.
Тук ключовата дума е отделяне.
По различни причини има житейски истории в които здравословното отделяне от майката, или т. нар. „скъсване на пъпната връв” не се случва.
Обикновено причината за това първоначално е в майката.
Основната единица в едно семейство са мъжът и жената. Детето е следствие на тяхната любов. Има случаи, когато жената не се чувства достатъчно обичана и обгрижвана от своя съпруг. Липсата на съпруг или такъв, който е недостатъчно свързан с нея и нуждите й обръща посоката на грижа основно към детето. Грижата е най-коварният предтекст да навлезеш в пространството на детето си, да се слееш с него, да размиеш напълно своите и неговите граници. Независимо от мотивите, които стоят зад това.
По презумпция любовта на майката е безусловна, тоест тя съществува без да е необходимо да правиш нещо за да я заслужиш. Превръща се в условна, когато заявява своето място чрез внушаване на чувства на вина, срам, дълг, поставя изисквания, наложено състрадание и пасивна агресивност.
Разглеждайки темата за насилието в очертанията на семейният кръг по-често се поставя фокус върху мъжката агресивност и насилие. Нормално е да е така, тъй като тя е ясно демонстрирана, явна и с видими опустошителни последици. Малко обаче се говори за женската агресивност, която се проявява по коренно различен начин, но с не по-малко разрушително действие.
В какво се изразява женската агресивност?
Основно чрез прояви на грижа :
Грижата тук е възможно да маскира комплекс от скрити осъзнати или неосъзнати мотиви: Те могат да бъдат:
- Стремеж за контрол и доминация;
- Съзависимост;
- Прехвърляне и вменяване на отговорност;
- Незрялост;
- Несамостоятелност;
- Нежелание да се признае правото на другия на избор;
- Неспособност за здравословно заявяване;
- Неспособност за правилно дистанциране спрямо детето;
- Прикрити агресия, гняв, озлобление, завист, ревност и др.
- Неприемане границите на другия;
- Желание за подчинение;
- Вътрешни липси;
- Търсене на заместваща любов от детето, когато липсва партньор;
Майчината любов може да бъде балсам и лекарство единствено когато е правилно дозирана. И в правилния период на развитие на детето. Всяко излишество от прояви на любов се превръща в прилепчивост, натрапничество, влизане в погрешна роля и промяна характера на отношенията й с децата.
Майка, която се посвещава единствено на отглеждането и възпитанието на децата си, неглижирайки своя личен живот, интереси и цели, загубва идентичността си и самостоятелното си функциониране. В една част от обществените нагласи битува схващането, че майчината любов и грижа е нужно да граничи със саможертва и обезличаване, както и допуска това, че ролята й е основната в живота на една жена.
В много случаи жената, която е майка влиза във функцията си с желанието да бъде всеотдайна, всеопрощаваща и изцяло обгрижваща другите. В грижата и отдаването няма нищо лошо, стига да е с оглед и на чуждият интерес. Твърде често „жертването” е непоискано, околните дори не предполагат за усилията, които са вложени, а жената- майка, доброволно влязла в съответната роля изпитва комплекс от фрустриращи чувства ( гняв, огорчение, неудовлетворение и др. ) тъй като давайки не е получила очакваното от другите – признание, благодарност, внимание и т.н. Когато жената дава с оглед да получи нещо конкретно, тя неминуемо се сблъсква с възможността очакванията й да се разминат с реалността.
Кога разбираме, че майчината любов става „ токсична”?
- Когато няма ясни граници между нея и детето;
- Решенията се вземат еднолично от майката дори на възраст, в която детето се е превърнало във възрастен;
- Чувствата, действията и поведението на „порасналото дете” се определят и сверяват с майката;
- Майката е убедена, че е необходимо да определя посоката на живот на детето си; – съответно „детето” се чувства длъжно да се съобрази с майка си, за да не я обиди;
- Ситуации на семейната среда, когато детето се е наложило да замести липсващият родител и връзката майка-дете става на друга плоскост;
Какво е необходимо, за да се случи отделянето от майката?
- Вежливо и категорично отграничаване на ролята на майката –„тук съм аз и моят живот, тук си ти” ;
- Лична отговорност при вземане на решения, избягване на финансова, емоционална и др. зависимост ;
- Осъзнаване на факта, че родителската фигура ( майката) не бива да ни служи като оправдание за това как се справяме или не в живота си;
- Едновременно отреждане на място в живота и ясно очертаване на границите на нейната намеса;
- Изясняване на приоритетите и ценностите, които ръководят – Добре е да бъде обяснено на майката – „Това е важно за мен, на това държа…. Това е моят избор… „
- Сбогуване с удобството, която ролята на „вечното дете” осигурява;
- Показване на любов, но и ясно поставяне на граници;
Важно е правилното съотношение ЛЮБОВ : ГРАНИЦИ!
Твърде често децата на майки с токсична грижовност чувстват вина ако не постъпят според нейните очаквания и нужди, стараят се да не я разочароват. Така, пренебрегвайки собствените си потребности, те правят всичко необходимо за да й угодят, трупайки в себе си негодувание, преживавайки усещане за „вързани ръце”, дори нетърпимост. От друга страна същите тези непораснали възрастни неозъзнато живеят в удобство да бъдат обгрижвани и да се ползват от тази нейна опека – това ги връща в ролята им на деца и смъква от плещите им необходимостта да станат пълноценни зрели хора – понасяйки всички негативи на отговорността и осъзнатия избор.
Трудностите на отделянето се коренят в детството и прекъснатия процес на изграждане на автономност и самостоятелност. Незавършилият етап на порастване е необходимо да се случи с оглед развитието на личността и нейната идентичност. Необходимо е разбиране от двете страни – детето и майката, че връзката има здравословни граници, които не бива да се пресичат. За да се изгради един човек е важно да получи подкрепата на майката в детството си и след това на един етап, пускайки ръката й да е готов да справи сам, стъпил на собствените си крака.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!




