Не позволявай на въображението си да те измъчва.
Много страхове са родени от умората и самотата.
Покрай самодисциплината бъди добър към себе си.
Макс Ерман
Тревожността е неизбежна част от живота на съвременното общество. Важно е да се знае, че във всекидневието възникват множество ситуации, при които е уместно и логично да се реагира с известна тревожност. Ако човек не изпитва никаква тревога като реакция на всекидневните предизвикателства, свързани с възможна загуба или провал, значи нещо не е наред.
През последните години все по-голям брой хора са засегнати от някакъв вид тревожно разстройство. Само през последната година в САЩ са регистрирани около 40 милиона страдащи от този тип психическо разстройство. Така те конкурират всеизвестни болести като шизофренията и афективните разстройства.
Тревожните разстройства се отличават от обикновената, всекидневна тревожност по това, че включват тревожност, която е:
1) По-интензивна (например пристъпи на паника);
2) По-продължителна (тревожност, която може да продължи месеци, вместо да отшуми след преминаването на стресиращата ситуация);
3) Води до фобии, които пречат на живота.
Почти всички мои клиенти, страдащи от тревожно разстройство се интересуват от причините, които причиняват това страдание. Често ми задават въпросите: „Защо имам пристъп на паника? Наследствено ли е или е заради начина по който са ме отгледали? Какви са причините за развиване на фобии? Защо се боя от нещо, за което знам, че не е опасно? Кое предизвиква натрапливите мисли и действия?“
Симптомите на тревожните разстройства често изглеждат ирационални и необясними. Но каквито и да са причините за тревожните разстройства, има две основни неща, които трябва да се имат предвид. Първо, въпреки че опознаването на причините за тревожните разстройства може да осигури прозрение относно възникването на проблемите, това знание не е необходимо за преодоляването на проблема. Второ, нужно е човекът страдащ от тревожно разстройство да е много внимателен с идеята, че има една основна причина за всяко от тревожните разстройства. Все едно е дали човекът страда от пристъпи на паника, социална фобия, генерализирана тревожност или обсесивно-компулсивно разстройство, той трябва да има предвид, че няма една единствена причина, отстраняването на която ще елиминира проблема. Проблемите с тревожността се дължат на множество причини, действащи на различни нива.
Основните причини за тревожните разстройства могат да бъдат разделени на: дългосрочни, предразполагащи причини; биологични причини; краткосрочни, задействащи причини и поддържащи причини.
Дългосрочни, предразполагащи причини.
1.Наследственост – Ограничените данни, които съществуват към днешна дата, твърдят, че тревожните разстройства са поне отчасти наследствени. Изчислено е например, че поне 15 до 25 процента от децата с поне един родител с агорафобия също развиват агорафобия, докато случаите на агорафобия при населението като цяло са едва 5 процента. Въз основа на известното до момента, явно човек не наследява конкретно агорафобия, социална фобия или дори пристъпи на паника от родителите си. Изглежда се наследява принципен личностен тип, който предразполага към прекомерна тревожност. Това е възбудима, избухлива, реактивна индивидуалност, която се задейства от всеки леко застрашаващ стимул по-лесно, отколкото индивидуалността на хората без тревожни разстройства. Раждайки се с такава силно реактивна индивидуалност, човек може да развие едно или друго тревожно разстройство в зависимост от околната среда и възпитанието си.
Новите изследвания в областта на поведенческата генетика започнаха да се съсредоточават върху конкретни гени, свързани с тревожните разстройства. Например седемнадесетата хромозома (всички имаме по 23) съдържа ген, известен като SERT (ген за пренасяне на серотонина), който участва в производството на мозъчния невротрансмитер серотонин. Хората с „късата“ разновидност на гена са по-предразположени към тревожни разстройства, а хората с „дългата“ разновидност на гена до известна степен са предпазени от развитието на проблеми с тревожността независимо от стреса в детството или зрелостта.
2.Обстоятелства от детството – за съжаление има много малко изследвания по въпроса. Изследователите са установили, че пристъпите на паника и агорафобията в зрелостта често са предшествани от болезнен страх от раздяла в детството. Това е състояние, при което децата изпитват тревожност, паника или соматични симптоми, когато бъдат отделени от родителите си, както когато отиват на училище или дори преди да заспят. По-късно, като възрастни, същите тези хора изпитват тревожност при отделянето си от „безопасния“ човек или място.
- Родителите предават на децата си прекалено предпазлив подход към света. Родителите на хора с фобии или сами имат фобии, или пък са по-страхливи и тревожни от средното. Често те се притесняват прекомерно заради потенциалните опасности за детето си. Обикновено те казват неща като „Не излизай под дъжда, ще изстинеш“. „Внимавай“. Когато детето научи, че външният свят е страшен, то автоматично се ограничава в изследването му и в поемането на рискове. Израства със склонност да се тревожи прекомерно да бъде твърде загрижен за безопасността си.
- Родителите са твърде критични и поставят прекомерно високи стандарти на своите деца. Децата, чиито родители са критични и перфекционисти, никога не са съвсем сигурни в собствената си приемливост. Винаги остава известно съмнение дали си „достатъчно добър“ или достатъчно стойностен. В резултат порасналият човек може да изпитва прекомерно желание да угоди, да изглежда добре и да бъде добър, за сметка на истинските чувства и способност за себеутвърждаване. Често такива хора възприемат ценностите на родителите си и стават изключителни перфекционисти и много самокритични (както и критични към другите).
- Емоционална несигурност и зависимост. До четири или пет годишна възраст децата са напълно зависими от родителите си, особено от майка си. Всички условия, които пораждат несигурност през този период, водят до прекомерна зависимост и вкопчване по-късно.
Израстването в семейство, в което единият или двамата родители са алкохолици, също е чест допринасящ фактор при 20 до 25 процента от хората. Децата на родители алкохолици израстват с характеристики като 1) мания за контрол, 2)отбягване на чувствата, 3)трудно се доверяват на другите, 4)прекомерно развито чувство за отговорност, 5)нагласа „всичко или нищо“.
Обща черта в миналото на децата алкохолици или жертвите на други форми на малтретиране, е дълбоко вкоренето чувство на несигурност.
- Родителите потискат изразяването на чувствата и самоувереността в детето. Родителите може не само да възпитават зависимост, но и да потиснат вродената способност в децата да изразяват чувствата си и да отстояват себе си. Често хората, които са се научили да потискат чувствата си и себеизявата си като деца, са по-напрегнати, по-склонни към тревожност и неспособни да изразяват себе си като възрастни. Тази форма на потискане в детството може да доведе и до депресия и пасивност по-късно в живота.
3.Натрупващ се с времето стрес. Когато стресът постоянства дълго време – няколко месеца или години, без да получи излаз, той се натрупва. Този вид стрес е по-траен от нормалните, временни стресове при преместване, коледни празници или краткотрайни финансови затруднения. Натрупаният стрес може да възникне от нерешавани психологически конфликти в продължение на много години. Или да се дължи на трудности в една област от живота на човека – като проблеми в брака или физическото здраве – които продължават дълго време. Накрая, той може да е резултат от натрупването на голям брой важни житейски събития.
От много години е известно, че стресът може да повиши риска от развиване на психосамотични разстройства като високо кръвно налягане, главоболие или язва.
Биологични причини.
Билогичните причини се отнасят до физиологични дисбаланси в тялото или мозъка, свързани с тревожните разстройства. Важно е да се знае, че тези дисбаланси невинаги са първопричините за тревожните разстройства и сами може да се дължат на определена наследствена уязвимост и натрупан с времето стрес.
1.Физиология на паниката. Паниката е краен вариант на тревожната реакция, през която тялото естествено преминава в отговор на всякакъв вид заплаха.
2.Пристъпи на паника. Пристъпа на паника може изобщо да няма възприемана заплаха – възможно е реакцията да се появи като „гръм от ясно небе“, без всякаква видима провокация. Фактът, че тя се появява извън контекста си и без видима причина говори, че мозъчните механизми, които контролират реакцията, не функционират правилно.
3.Генерализирана тревожност.
4.Обсесивно-компулсивно разстройство.
5.Заболявания, които могат да предизвикат пристъпи на паника или тревожност. Понякога причина за пристъпите на паника или тревожност са заболявания доста различни от класифицираните тревожни разстройства. Най-често срещаните са:
Синдром на хипервентилацията – ускореното, плитко дишане на нивото на гърдите понякога може да доведе до прекомерно понижаване на въглеродния диоксид в кръвообращението. Това предизвиква симптоми, много подобни на тези при пристъп на паника, включително замайване, световъртеж, чувство за нереалност, недостиг на въздух, треперене или изтръпване на дланите, стъпалата или устните.
Хипогликемия – при много хора нивата на кръвната захар могат да паднат твърде ниско в резултат на неправилна диета или просто на стрес. Тогава тези хора изпитват множество симптоми, подобни на паническата реакция.
Хипертиреоза – прекомерното секретиране на щитовидни хормони може да доведе до сърцебиене, потене и генерализирана тревожност. Други симптоми на хипертиреозата са отслабването, повишената телесна температура, безсънието и изпъкналите очи.
Пролапс на митралната клапа – това е безобидно състояние, което предизвиква сърцебиене. То се дължи на малък дефект в клапата, която разделя горната и долната камера на лявата страна на сърцето. Последвалото смущение в ритъма може да бъде достатъчно смущаващо, за да накара някои хора да изпаднат в паника – но не е опасно. То не предизвиква инфаркт.
Предменструален синдром (ПМС) – Важно е жените да обърнат внимание дали паническите атаки и генерализираната тревожност се влошават преди менструация.
Смущения във вътрешното ухо – при малък процент от населението пристъпите на паника изглежда са свързани с нарушение на равновесието, предизвикано от оток във вътрешното ухо (поради инфекция, алергия, синдром на Мениер или други проблеми).
Краткосрочни, задействащи причини.
1.Стресови фактори, които провокират пристъпи на паника:
- Значима лична загуба;
- Значима промяна в живота;
- Стимуланти и наркотици.
2.Обусловеност и произход на фобиите.
3.Травма, прости фобии и постравматично стресово разстройство.
Поддържащи причини.
1.Отбягване на фобийни ситуации.
2.Тревожен вътрешен монолог.
3.Погрешни убеждения.
4.Потиснати чувства.
5.Липса на самоувереност.
6.Липса на грижи за себе си.
7.Мускулно напрежение.
8.Стимуланти и други фактори от диетата.
9.Стресов начин на живот.
10.Липса на усещане за смисъл или цел.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
