Всички деца изпитват страх, тревоги, безпокойство или смущение. Това са чувства, които възникват у човека в процеса на развитие, но има деца, които страдат от болезнена тревожност.
Тревожността е състояние, което е свързано с множество съпътстващи развитието на детето проблеми. За съжаление, много от зачестилите тревожни разстройства остават неразпознати у децата и подрастващите и те не получават своевременна медицинска помощ. Това се дължи до някъде, на факта, че страхът и тревогата са част от нормалното психично развитие на детето. В следствие на това, дълго време се е смятало, че страхът и тревогите са преходен проблем и ще изчезнат в процеса на развитие и придобиване на нормален жизнен опит. Въпреки че отделните симптоми на страх и тревога може да бъдат кратковременни, тревожните разстройства могат да протичат за дълъг период от време.
Страхът и тревожността обикновенно се свързват с нещо ново, непознато, неизвестно до сега за личността.
Всичко ново и непознато, което предстои да се направи или изпита за първи път, наред с очарованието от новото и радостта от риска, носи също и страх. Страхът е естествен спътник на значимите преломни моменти в нашия живот – от тръгването на детска градина, на училище, първи връзки, началото на професионалния живот, създаването на семейство и т.н.
Страхът може да бъде част от тревожността. Страхът и тревожността могат да бъдат разглеждани като адаптивни, тъй като те предпазват индивида от увреждане. Но когато е налице висока степен на дистрес, когато се нарушава функционирането на индивида и влияят отрицателно на всекидневния живот, това определя онова състояние, което е проблематично и изисква адекватна терапия.
Тревожността е предметно неопределено, дифузно чувство за заплаха, пораждащо безпокойство. Фокусът й е по – скоро вътрешен; тя е реакция на неясен, отдалечен, често несъзнаван стимул. Тревожността възниква без видима причина и затова се описва като „безобектна”, защото стимулът, който я предизвиква, остава неизвестен.
Тревожността е по – разпространето преживяване, което възниква на един по – ранен етап и прераства в страх, когато източникът на заплаха е идентифициран. Тревожността се асоциира с чувство на несигурност, безпомощност и заплаха за същността на личността. Отсъствието на външен стимул, провокиращ тревожността, прави невъзможно и избягващото поведение. Тревожността е ориентирано към бъдещето състояние. По този начин тя трябва да подпомогне човек да планира действия за справянето с бъдещо събитие.
Негативните семейни фактори, като психопатология на майката, неефективни родителски отношения или бедност оказват влияние върху тревожните разстройства у деца и тинейджъри.
Когато стресогенните фактори са с продължителен характер при високо изискваща среда (семейството, училището, дори приятелската среда) – това завишава индивидуалните възможностти на подрастващия и често води до враждебност, тревожност (ще успее ли), депресивност.
Родителите на тревожните деца се опитват да ги контролират много повече от другите родители и дори имат тенденция за негативно оценяване на техните способности. Това засилва тяхната тревога, от една страна и увеличава депресивните симптоми в тяхното поведение.
Нормално е за децата през първите години от живота и в предучилищна възраст да проявяват тревожност при действително или възможно отделяне от хората, които се грижат за тях. Деца, които изпитват болезнено силна тревожност в ежедневието си – се приема, че страдат от тревожно разстройство.
Тревогата е адаптивна емоция, която подготвя детето физически и емоционално в ситуации, които могат да се окажат опасни в безопасни моменти.
Много родители на деца, които изпитват тревожност, всъщност ги приемат за нервни, капризни, разсеяни и тревожни. Някои от децата изпитват тревога дори при раздяла с родителите, което е неразбираемо от самите родители.
Тревожността е свързана с чувство за несигурност. Сигурността от своя страна се изгражда благодарение на взаимоотношенията личност – среда, което от своя страна води до изграждане на привързаност. Системата на привързаност цели да се регулира поведението на детето по такъв начин, че да поддържа и осигурява близък контакт с лицето, оценявано като фигура на привързаност.
Много деца, които изпитват тревожност при раздяла, изискват към себе си особено внимание от страна на родителите си. Те не ги оставят нито за минута, постоянно следят всяко тяхно движение, гледат да се промъкват в леглото на родителите си. Това прилепване към родителите се дължи на тяхното чувство на тревожност.
В други ситуации децата може да викат, да стенат, да заплашват своите родители, с единствената цел родителите им да не ги изоставят. При други деца може да възникнат паника, усилено сърцебиене, главоболие и гадене. Във всички тези ситуации родителите и особено майките са изключително притеснени, защото тези изброени прояви може да доведат до депресивни симптоми и прояви в поведението на децата. Депресивните настроения може да се проявяват в продължение на месеци, което променя цялостното функциониране на подрастващия.
Детската емоционалност е дълъг и продължителен процес. Тя се развива през целия процес на детството и дори през юношеството. Усмивката на детето е първият признак за формиране на детската емоционалност, още през периода на новороденото. Още през този ранен етап на развитие се наблюдават някои явления на страх при дадени рискови ситуации (например при къпането на бебето). Това предполага, че „детето има интуитивен страх”.
Вторият повод за страхова реакция се явява внезапен, силен шум много близо до бебето. В периода между 1 и 3 години децата започват да усещат страх не само от непосредствени впечатления, но и от създадени представи за нещо страшно (например приказките за Торбалан и баба Яга).
Между 2 и 5 години децата развиват умения да регулират емоциите си. В периода между 3 и 5 години се проявяват индивидуалните чувства като тревожност, ревност, обида, срам, досада, вина, неудобство и гордост.
През периода на ранна училищна възраст емоционалният свят на детето се увеличава чрез чувствата на симпатия към близките, съучениците, социализацията в средата. След петата година децата са в състояние да създават приятелства, да спазват правила в къщи и в училище, да учат. По този начин те се включват в системата на правилата, регулирани от обществото. И всяко усещане от тяхна страна, че не правят нещо по правилата всява в тях смут и тревога.
Емоционалният живот се характеризира с повишена възбудимост, бърза преходност, повишен самоконтрол и задържане на бурните емоционални реакции.
Средната училищна възраст се характеризира с повишена активност, съзнателност и стремеж към самостоятелност.
Взаимоотношенията между момичета и момчета се променят. Това от своя страна оказва влияние върху емоционалният свят на подрастващите. Желанието да изпъкнат, да се докажат, да изградят собственото си Аз, което да покажат на другите, е съпроводено с много надежда, старание и тревога.
С израстването на децата, с промените на средата, в която са те, чрез социализацията в училище, новата група от връстници, учители, новите изисквания на възрастта съответно променят и ситуациите, в които децата изпитват страх и тревога. Тревожността и произтичащите от нея тревожни разстройства, съпътстват детското развитие и са свързани с допълнителни съпътстващи децата проблеми. Зачестилите тревожни разстройства остават неразпознаваеми, а страдащите деца и юноши не получават необходимата помощ. Родители, учители и другите възрастни, които са част от средата на детето трябва да обръщат особено внимание на емоционалния свят на детето. Колкото по – рано се изговорят наблюдаваните промени в поведението, толкова по – бързо биха се преодолели възникналите тревожни симптоми.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
