Каква е разликата между тревожността и страха? Страхът е базова емоция, чиято функция е да сигнализира за опасност и да подготви индивида за ответна реакция /“бий се или бягай“/. Той се появява винаги по конкретен повод. За разлика от него тревожността е афект, който е породен от неясна и неопределена заплаха.
Тревожността се проявява в четири посоки: телесни прояви – ускорен пулс, затруднено вдишване, изпотяване, отмаляване, тремор; емоции – безпокойство, нервност, напрежение; поведение – бурна реакция или забавена реакция на стимула, компулсии, избягване; когнитивни симптоми – вярвания от типа „няма да се справя“, „ще се проваля“ и т.н. Когато тревожността пречи на нормалния живот е налице тревожно разстройство. Но докато при фобиите /страх от животни, височини, летене със самолет, клаустрофобия, агорафобия, социална фобия/ тревожността се проявява във връзка с определени обекти или обстоятелства, то при паническото разстройство и генерализираната тревожност тя се явява състояние.
При генерализираното тревожно разстройство /ГТР/, което се нарича още „страхова невроза“, тревожността е почти постоянна. Тук отсъстват пристъпите на силна уплаха, които са характерни за паническото разстройство, обаче е налице постоянен и неопределен страх, който не се влияе от обстоятелствата. Тоест, човек непрекъснато си намира поводи за безпокойство и ако спре да се притеснява за едно, скоро вниманието му се прехвърля върху друго и страхът започва отначало.
Характерно за тревожния човек е фокусирането върху негативната интерпретация на събитията. От всички възможни варианти той предвижда най-лошия и това го държи в постоянно напрежение. Това са буквално черногледи хора, но не поради песимизъм или липса на борбеност, а поради това, че им е трудно да допуснат или забележат, че съществува алтернативен, не толкова заплашителен сценарий. Така е устроено мисленето им.
Най-мъчителното им преживяване е свързано с неопределеността на бъдещето. Невротикът не е в състояние да се довери на течението на живота и да остави нещата да се случват, без да ги дирижира. Тъй като се страхува по принцип, неясното бъдеще му изглежда особено заплашително и той се опитва да се подготви, да го планира, да предвиди най-малките детайли, за да не се остави да бъде изненадан. Това са силно контролиращи хора, които са в състояние да стигнат до срив, ако бъдещето не се развие по техния план. Впрочем както обикновено се случва. За да се подготвят за „опасността“, те я предвиждат в най-лошия вариант и я преживяват предварително в ума си, но това не ги прави по-подготвени, а ги изнервя и изтощава до степен, в която стават неспособни да контролират страховете и притесненията си.
Изобщо тревожните хора живеят в миналото, като се страхуват и съжаляват за случилото се, и в бъдещето, като се страхуват преживяното да не се повтори. На тях им е непознато какво означава да живееш „тук и сега“ и да се наслаждаваш на момента. Затова едно от най-важните умения, които се налага да усвоят, е да се научат да ценят и живеят в настоящето, където не ги заплашва нищо, което се е случило или може евентуално да се случи. Това силно облекчава тревожното напрежение.
Обичайните симптоми, с които се свързва ГТР, са лесна уморяемост, затруднена концентрация, раздразнителност, безпокойство или усещане за безизходица, мускулно напрежение и нарушения на съня като трудно заспиване или недостатъчен сън като време и пълноценност. Тялото се намира в постоянен стрес поради преживяването на преувеличени поводи за тревога, като с времето състоянието хронифицира.
Причините за формирането на тревожна реакция може да са различни, но обикновено се свързват с онаследен родителски модел на тревожност, свръхопека от страна на родителите, които в желанието си да предпазят детето, му внушават идеята за опасностите, с които е пълен светът, стресови травматични събития, несигурна привързаност в детството.
Целта на терапията е да идентифицира онези вярвания, които лежат в основата на тревожната реакция и да работи с тях, за да се формира адекватна реакция на стимулите и нормална оценка на реалността. На по-следващ етап може да се работи с невротичната стратегия като цяло и с фокус върху самооценката.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
