Какво се случва, ако детето не е получило умения за адаптация към училищната среда? Ако родителите по една или друга причина не са позволили ходенето на детска градина, страхували са се за здравето на детето, или са вярвали, че индивидуалното образование в ранна възраст е за предпочитане, поне в първите 6-7 години от живота. Психологическата готовност на детето за училище в този случай е малко вероятно да бъде задоволителна и опасността да възникнат проблеми с адаптацията в училище, и в частност в класа е голяма. Да не забравяме все пак, че всичко е строго индивидуално и зависи от психиката на детето. Но най-общо казано дома или детските площадки, където майките прекарват времето си с деца, не са достатъчни. Независимо от това че посещават и други места като детски центрове, където едно дете може да играе с връстниците си, това не му дава независимост от родителя, която получава например в детската градина. Положителното в случая е, че все пак има възможност да наблюдава пряко поведението на други деца, които играят с него в близост.
Поведението на дете, обгрижвано в домашни условия е значително по-различно от поведението на тези, които посещават детската градина. В зависимост от вида на психиката може да се забележи невъзможност за общуване с други деца, или не по онзи интересен и забавен начин, който се очаква, когато са извън зоркия поглед на родителя. Има психолози (напр. А. Н. Леонтиев), които твърдят, че новообразуванията (придобивките) имат най-благоприятен (сензитивен) период на възникване. Извън този сензитивен период някои новообразувания стават невъзможни. Затова уменията трябва да се възпитават на определен етап. До 6 – 7 годишна възраст детето трябва да умее да слуша, да изпълнява инструкции, но най-вече да споделя и обменя играчки, както и умения да общува, което включва добрия тон и маниер.
Дете, например, което е зависимо от майка си и от нейните изисквания остава леко резервирано към нови запознанства, било то с деца или възрастни. Възможно е да изпита притеснение в присъствието на много деца, а да предпочита да играе само с един или двама приятели, които познава добре. В такъв случай „новото общество” в училище ще го постави в ситуация на принуда, на стрес, то упорито ще избягва желанието за близост в класа. Това съответно ще доведе до значителни проблеми, като например ступор, негативизъм или изолация, поради неспособност да се общува в групата или класа. И най-безобидния спор или пререкание може да предизвика плач или тревожност. Както и противоположния случай, деца с друг тип психика, които нямат проблем с общуването, но са твърде егоцентрични, по природа дори често арогантни, отново се сблъскват с проблеми, тъй като се нуждаят от постоянни похвали и възхищения. Обикновено този тип деца са продукт от възпитанието на родители с твърде големи изисквания, които несъответстват с възможностите на детето, но изкуствено възхваляват способностите му. Факт е, че деца от богати семейства масово са на частно обучение в ранна възраст и „принуждавани“ да усвояват чужди езици, музикални инструменти, танци или рисуване, в зависимост от предпочитанията на родителите.
Общото в случая е, независимо от случая или пък от психиката на детето, че то трябва да се научи да се адаптира в социална среда и най-вече да бъде част от екип. За това естествено ще му помогне правилния подход на родителите. Децата от 3 до 6 години трябва да се възпитават в общуване, в противен случай, те няма да могат да придобият този опит на по-късен етап, и за тях това ще бъде труден и стресиращ преход.
Как да се работи все пак за психологическата готовност на детето за училище? Разбирането на психиката на детето ще позволи да се намери правилния подход към бъдещия ученик. Родителска подкрепа, и въобще подкрепа, основана на индивидуален подход към детето, независимо дали е капризно, стеснително, екстровертно или интровертно, ще помогне на ученика бързо да се адаптира към училищната среда.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
