Познат ли ти е този сценарий: Помагат ми, значи съм зависим от другите? Не мога да се справя сам – слаб съм!…
Чувстваш ли се неловко, виновен, задължен?
Често чувството за зависимост от околните се дължи на неспособност да приемеш помощ, подкрепа, внимание… Вярваш, че си длъжен “да върнеш” услугата. Да върнеш грижата. Да дадеш, защото ти е било дадено.
Може би се чувстваш неудовлетворен, когато не успееш да се отблагодариш по начин, който считаш за правилен? Истината е, че в живота даването и получаването, често са процеси, които не се поддават на правила, планиране и контрол.
Случва се да дадеш, без да получиш нищо в замяна. Ако даваш с очакване да ти бъде върнато, то това е изкривена представа. По-добре не давай!
Ако ти дават и не умееш да получиш, мислейки непрестанно за момента, в който ще трябва да се реваншираш – то тогава обезсмисляш действията на онези, които те подкрепят.
Да даваш, не означава да очакваш!
Да получаваш – не е равносилно на: “Зависим съм от другите”!
Даването и получаването, често изглежда, като да нямат връзка едно с друго. Ти даваш на някого и той е неспособен да ти отвърне с даване. Друг – дава на теб. Някой, комуто ти не си дал.
Ако за теб да приемеш помощ, означава да си зависим от другите, то това не се дължи на факта, че някой те прави зависим. Дължи се на здраво вкоренени убеждения и представи: “Аз съм безпомощен.”; “Безсилен съм да се справя сам с живота си.”; “Аз не заслужавам помощ и подкрепа.”; “Да ти помагат е слабост.” и т.н. и т.н. Не помощта, а вярата в тези представи, те прави зависим.
Ще попиташ: А какво се случва, когато някой ти дава с условия? ”Ще направя това за теб ако ти…..” – и започват безброй очаквания и изисквания.
Вярно е, че има и такива даващи.
В голяма степен “условната помощ” е свързана със задоволяване потребностите на егото. Потребност от увеличаване на собствената стойност и значимост. Помагащият по някакъв начин се чувства “по-горе”, от този който се нуждае от помощ. В този смисъл може да се почувстваш омаловажен, засегнат, безпомощен, задължен, виновен и поставен в роля, която не си избирал.
Какво можеш да направиш тогава?
Човек се ражда с правото на свободен избор. Независимо, дали някой ти помага чистосърдечно или не, независимо какви са мотивите му, никой не може да те накара да се чувстваш зависим и слаб, без твое позволение. Можеш да откажеш помощта. Можеш и да я приемеш. Каквото и да сториш, бъди с отворени сърце и ум.
Когато умееш да приемаш, ти го правиш съвсем естествено и без напрежение. Тогава чувстваш благодарност за подкрепата и грижата, които ти оказват.
Благодарност! Не вина, не задължение, не безпомощност, нито гняв, нито зависимост!…
И дълбоко в себе си знаеш, че да си в позиция на приемащ, да получаваш и да си благодарен е не по-малко достойно от това да даваш.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
