„Тревожността е страх, който иска да бъде видян“ казва Ървин Ялом, един от най-влиятелните психотерапевти в съвременната психотерапия.
Защото само нещо, на което се придаде форма, може да бъде овладяно.
Тревожността е естествено състояние, отговарящо за нашата безопасност и самосъхранение. Когато обаче преувеличим степента на опасност за сметка на собствените си възможности за справяне, тревожността пуска своите пипала във всички сфери от живота ни.
Тревожността в детска и в юношеска възраст има много проявления. Едно от тях е свързано с училище и всички аспекти на училищния живот – учебен процес, взаимоотношения в училище, самата мисъл за училище.
Това е т.нар. училищна тревожност. Тя може да се провокира от различни обстоятелства:
-при тръгване на училище за първи път или при смяна на училището;
– при всекидневно посещение на училище или през определени дни;
– при подготовка на уроци или при проверка на знанията- изпитване, контролни работи, тестове и др.;
– при общуване с учители, съученици или с родителите;
Училищната тревожност има своята социална обусловеност:
Децата се вълнуват от това как ще бъдат възприети,те често имат страх от това да не се изложат, да не бъдат наранени или унизени, да не бъдат наказани или отхвърлени, да не разочароват родители и учители.
Училищният период е един от най-предопределящите периоди в човешкия живот, който с удивителна мощ „запечатва“ случки и събития, чрез които човек несъзнателно ще се отъждествява години напред.
Както едно положително събитие (похвала, отлична оценка и др.) може да „посее“ у детето усещането, че е стойностно и можещо, така и само едно изолирано негативно преживяване (подигравка, критика, слаба оценка) може да внедри в него моделите на Проваления, на Жертвата, на Вечно неоценения.
Ние не можем, а и не винаги е необходимо, да предпазваме детето си от предизвикателствата на училищния период, но можем да му създадем чувство за сигурност и подкрепа, да бъдем достатъчно наблюдателни за евентуални промени в емоционалното му състояние и поведението му.
Ако детето е тъжно или по-мълчаливо от обикновено – има причина;
Ако детето е разсеяно или превъзбудено – има причина;
Ако детето промени хранителните си навици – има причина;
Ако детето избягва определени дейности, места и хора – има причина;
Важно е тревожността да бъде конкретизирана.
Симптоми на тревожност: нервност, притеснение, безпокойство, паника; трудности в концентрацията на вниманието, разсейване; избягване на определени дейности, презастраховане; гадене, замаяност, стомашни проблеми, ускорен пулс, трудност при поемане на дъх,
Темата за тревожността при децата в училищна възраст е многопластова – тук си дават среща родителският модел и социалната среда, която има своите сурови изисквания.
От родителския модел зависи дали тази среда ще бъде възприета от детето като интересна, конкурентна или враждебна.
Какво може да направи родителят като превенция срещу тревожността (*ако тревожността вече е налице е препоръчително да се обърнете към специалист, за да окаже професионална психологическа помощ):
*Показвайте на детето, че е ценно, въпреки неуспехите.
*Наблягайте не само на училищните му постижения, а и на успехите му вкъщи и навън, в неговите лични занимания и любими дейности;
Често се случва детето да се идентифицира единствено и само с оценките, които получава, а това стопира много други негови ресурси.
*Опитвайте се да определите в коя точно област са затрудненията на детето, ако има такива (тук също може да ви помогне специалист):
– трудности в общуването (с възрастни и/или с връстници)
-трудности в умения, изискващи самостоятелност за възрастта му (ставане от сън, ходене на училище, подготовка на домашна работа, взимане на определени решения)
– трудности в учението – като цяло или по определен предмет; в коя част – слушане или говорене, писане – четене; разсейване-концентрация на вниманието;
*Подкрепяйте го емоционално, когато е потиснато. Това означава да му позволите да „постои“ в определената емоция. Изрази от рода “ Стегни се“, „Не плачи“, „Казах ли ти…“, “ Така е като не ме послуша“ само затвърждават преживяването за малоценност и провал.
Изключително вредно е да се опитваме бързо да прогоним тъгата, обидата, разочарованието. Детето има своето основание и право това негово състояние да бъде зачетено. В момента, в който уважите неговото преживяване, то само ще излезе от негативната емоция;
* Научете го да разпознава емоциите си и да ги назовава; (на пазара вече има много материали, свързани с развиването на емоционалната интелигентност-карти, пъзели, книги,игри за емоциите)
* Споделяйте му за определени моменти от своя ден (съобразени с възрастта му) и по този начин го поощрявайте да разкаже и за своя. Така ще имате възможност да разберете навреме за евентуални нередности или за нови интереси, потребности и приятелства на детето;
* Не забравяйте, че детето ви е от едно много по-различно поколение от всяко досега, за което дисплеят на телефона или таблета е част и естествено продължение на неговата природа. Тези деца са предизвикателство за родителя и за образователната система.
Разсейват се бързо, трудно си задържат вниманието, имат грозен почерк, ученето и обработката на информацията става по по-различен начин. Това не ги прави по-неспособни. Напротив. Но този сблъсък на ценностите в поколенията поражда конфликти. И винаги напрежение и тревожност от едната или и от двете страни едновременно;
* Задавайте си периодично въпроса дали тревожността на детето не е продължение на вашата собствена. Защото децата бързо „улавят“ и „прилепват“ емоционалната атмосфера у дома и често страховете им всъщност са страховете на родителите, проектирани в крехката детска психика.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
