Децата от 0 до 5 години са много уязвима възрастова група от гледна точка на когнитивното и емоционално развитие, тъй като степента на тяхното страдание може да бъде пропусната, поради факта, че малките деца трудно формулират чувствата си и явните им реакции могат да не съвпадат с емоционалното им състояние. Най-голям риск за задръжки в развитието и психичното здраве съществува при деца отглеждани в условия на домашно насилие или чиито родители имат интелектуални затруднения; психично-здравни трудности; злоупотребяват с психоактивни вещества или алкохол.
1. Генетика и околна среда
Въпросите, засягащи развитието на детето се отнасят както до генетиката, така и до околната среда. Доказано е, че генетичното предаване е фактор в случаите на шизофрения, големи афективни разстройства и антисоциално поведение. Въпреки това, последните изследвания разкриват сложните взаимоотношения между генетиката и околната среда. Rutter (2006) установява, че излагането на майката през бременността на високи нива на стрес и тревога увеличава вероятността, детето, родено с генетично предразположение към психично заболяване (например дете с близък роднина, който страда от шизофрения) да развие симптоми в ранна възраст. Подобни заключения идват и от едно доста мащабно финландко прочуване. Tienari (2004) изследва осиновените деца на майки с шизофрения и осиновените без този генетичен риск и установява, че при децата с висок генетичен риск от шизофрения, приети в семейства, които са добре функциониращи вероятността да развият психично заболяване е по-малка, отколкото децата, приети в семейства, които имат сериозни семейни трудности. Резултатите показват, че вероятността за развитие на шизофрения при деца с висок генетичен риск може да бъде медиирано от качаството на грижите от страна на родителите. С други думи когнитивното и емоционалното развитие на детето има тенденция да е резултат от поведението на родителите.
- Когнитивно развитие: Чувство на изтощение, физическо заболяване, депресия и липса на самочувствие и самоуважение – фактори, свързани с домашно насилие, психични заболявания на родителите, умствена недостатъчност и злоупотреба с различни вещества – могат да доведат до ограничаване на капацитета на майката да се ангажира и стимулира бебето си. Изследване на Wolkind (1981) установява, че бебетата, родени от майки, страдащи от психично заболяване по време на бременността са с по-ниско тегло при раждане, отколкото бебетата, родени от майки, без психично заболяване по време на бременността. Въпреки това, трудно е да се установи пряка връзка, защото повечето майки с психично-здравни трудности са пушачи. Друг негативен фактор е, че майките, страдащи от шизофрения, тревожност и депресия по-трудно се придържат към медицински прегледи.
- Емоционално развитие: Противоречивото и непостоянно поведение на родителите (double bind), непланираните раздели, актовете на агресия или емоционалната недостъпност – всички характеристики на радителите с интелектуални затруднения, психично-здравни трудности, злоупотреба с различни вещества или домашно насилие – могат да доведат до нарушаване на процеса на привързаност (Ейнсуърт и Боулби).
До голяма степен емоциите и поведението на децата са свързани с настроенията и действията на тези, които се грижат за тях. Неспособността на децата да изразят с думи емоциите си, намира израз в изблици на гняв и агресия, плач или униние. За оптимизиране на капацитета на бебето да управлява своите емоции от съществено значение е връзката на детето с отговорен, отзивчив родител, с надеждна фигура на привързаност. Например майки, които изпитват психотични симптоми след раждането са по-склонни да се отнасят към своите бебета като към пасивни същества и възприемат техните жестове и мимики негативно (Мъри и др. 2001), което е пагубно за развитието на вярата в другите „основната задача през първата година от живота на детето“ (Fahlberg 1991 г., стр.64). Тази вяра се постига, когато нуждите на бебето редовно се удовлетворяват от една и съща фигура, имаща предсказуемо поведение и реакции, настроения и прояви на гняв.
Естествено, темперамента на бебето се отразява на родителите или хората, полагащи грижи, но независимо от темперамента, ключът към добрите резултати е капацитета на родителите да се адаптират и да реагират адекватно на емоционалното развитието и физическите нуждите на бебето (Belsky и др. 1998).
2. Шизофреногенната майка
Когато родителите имат тежки психични заболявания съществува риск за здравето на детето, тъй като болнният родител се ръководи от халюцинации и налудности (Касин 1996).
Ефектите на някои лекарства или самото психично заболяване може да предизвика хиперактивност и да направи родителите нетърпеливи с децата си. Обратно, чувство на изтощение, депресия и липса на самочувствие и самоуважение може да ограничи капацитета на родителите да се ангажират с нуждите на детето, да слушат това, което казва, да го хвалят и насърчават да учи. Вместо да общува и реагира с интерес и удоволствие от грижите за бебето, психичната болест може да доведе родителите да реагират враждебно и негативно.
И все пак трудно е да се направи разграничение на въздействието на психичното страдание на родителите от други фактори, които могат да повлияят на отношението майка-дете: бедността, безработицата и социалната изолация (Marcenko и др. 2000).
3. Депресираната майка
За обогатяване на разбирането за това как депресията се предава от родителите на децата трябва да се вземат под внимание както екологични, така и генетичните фактори. Обсъждането на последните научни открития подчертава сложността и взаимовръзката на околната среда и генетични фактори. Депресията може да е причина майките да бъдат по-неорганизирани, нещастни, напрегнати и раздразнителни, да показват повече гняв и по-малко да играят с децата си отколкото не-депресираните майки (Reupert и Maybery 2007). Има доказателства, че майките, които са останали в следродилна депресия повече от 6 месеца се чувстват по-претоварени и определят грижите за новороденото като по-трудни (Campbell 1999).
3.1. Емоционално развитие: Важно е да се знае, че родителите, които са емоционално недостъпни могат да предизвикат чувство на тревожност от раздяла, страх и несигурнонст, анормално поведение като люлеене, нарушен сън и нощно напикаване, регрес по отношение на езиковото обучение и тоалетните навици. Прегледът заключава, че „майчината депресия увеличава риска от детска психопатология, и има основание да се смята, че ранното откриване на депресията при майките, заедно с краткосрочна подкрепа за децата, може да предотврати развитието на заболявания преди те да започнат“ (Reiss 2008 г., p.1084). Апатията и отчаянието на родителите може да възпрепятстват способността им да бъдат съпричастни и да откликват по подходящ начин на нуждите на децата си. Така например, в зависимост от състоянието на ума на майката, викове на бебето може да се посрещнат с усмихнато лице и успокояващи думи или празен, нефокусирани лик, в резултат на което децата на депресирани майки по-често развиват несигурна привързаност (Хобсън и др. 2005), емоционални и поведенчески нарушения (Cox и др. 1987).
3.2. Когнитивно развитие: Влиянието на майчината депресия върху развитието на познавателните способности на децата все още не е ясно. От една страна, някои изследвания показват, че депресията е свързана с отрицателни последици за бебето. Развитието на изразителността и мимиките е забавено (Cox и др. 1987); способността на детето да се концентрира и изпълнява прости задачи е по-лоша (Breznitz и Friedman 1988). От друга страна не са намерени разлики по отношение на развитието на речта или психичното състояние (Pound и др. 1988). „Екологичният модел“ на родителството (Bronfenbrenner 1977, 1979; Belsky 1980) помага да се обясбят някои от тези привидно противоречиви констатации в рамките на по-широка перспектива, взимайки предвид отделния родител, смейната система, общността и социално-културните фактори.
4. Майката жертва
Изследвания в Англия и Уелс показват, че 30% от домашно насилие започва по време на бременността (Хъмфрис и Houghton 2008). Поради тази причина домашното насилие може да има отрицателно въздействие по три начина: наследствени черти, физическо увреждане на плода и ефектите от стреса при майката.
- Наследствени черти: За разлика от психично заболяване, няма преки доказателства, сочещи, че наследствеността играе роля в предаването на домашно насилие. Въпреки това, може да се твърди, че има доказателствата за връзка между личностово разстройство на радителите, което може да се прояви под формата на домашно насилие. (Rutter и Quinton 1984).
- Увреждане на плода: Домашното насилие може да постави детето в риск, защото жените жертви на домашно насилие може да имат нисък капацитет да полагат грижи за себе си и бебето – резултат от ниско самочувствие и майчина депресия или поради злоупотребата на мъжа, контролиращ и ограничаващ използването на медицински услуги (Макфарлън и сътр 1992;. Хестър и Радфорд 1995; Peckover 2001): „Просто не ми пукаше. Всичко това беше толкова жестоко, че не остана никаква гордост в мен … загубих бебето… бях едва в 7-ми месец.“(NCH, 1994 г., стр. 47).
- Стрес: Проучвания на ефектите от стреса на майката върху детето показват, че брачната дисхармония е свързана с повишена заболеваемост в ранното детство: физически заболявания, нарушения в развитието на речта, неврологични дисфункции и нарушения в поведението (Lou и сътр., 1994).
4.1. Когнитивно развитие: У децата се наблюдава регрес по отношение на езиковото обучение и тоалетните навици, липса на интерес към заобикалящата ги среда и по-бедно интелектуално развитие (Хъмфрис и Mullender 1999). Едно възможно обяснение е, че децата, растящи в насилствена среда са твърде уплашени, за да покажат любознателност, или да се опита да изследват околната среда.
4.2. Емоционално развитие: Когато поведението на родителите е непредсказуем и страшно, изследвания показват, че децата реагират със симптоми, подобни на тези при пост-травматично стресово разстройство. Те включват нарушения на съня, нощно напикаване и люлеене на главата и тялото (Holt и сътр 2008;. Хъмфрис и Houghton 2008). Деца, които са свидетели на домашно насилие имат по-чести поведенчески проблеми и могат да претърпят редица емоционални щети, когато родителите са заети със собствените си чувства и тревоги (родителите изпитват трудности да забележат чувствата или желанията на детето или не успяват да отговорят по подходящ начин). Според Fahlberg (1991) децата, които са редовно отхвърляни започват да гледат на себе си като на нежелани и необичани, развиват ниско самочувствие и негативен образ за себе си. Домашното насилие може да повлияе върху стила на привързаност, чрез подкопаване на капацитета на майката да осигури на нейното дете чувство на безопасност и сигурност, израз на което са плача на бебето, прекомерната раздразнителност, нарушенията в съня, униние и тревожност (Хъмфрис и Houghton 2008). Много майки казват, че децата им се будят много уплашени, „Когато се събуди крещи и вика“ (NCH, 1994 г., стр.35). Други деца показват страха си, като се държат неестествено тихо или оттеглено, а при повече от една трета се наблюдава нощно напикаване. На практика почти всички майки споменават за прекомерен страх от раздяла: „Дъщеря ми обичаше да ходи сама по улицата. Но сега трябва да я държа за ръка и постоянно да я взимам. Дори в автобуса, тя седи върху мен и не иска да да седя сама. Когато сме вътре в къщата, тя седи върху мен през цялото време.” (Майка, подложена на домашно насилие, цитирана в DeVoe и Smith 2002 г., p.1088) Изследванията показват, че тези деца, които са не само свидетели на насилие към майка си, но и преки жертви, демонстрират по-силни поведенчески проблеми, отколкото тези, които са били единствено свидетели на насилието (Hughes 1988; Hughes и др. 2001 г.).
5. Зависимата майка
Съществува риск от нараняване, болест или пожар за децата когато родителите поставят на преден план своите собствени нужди от употреба на психоактивни вещества или алкохол или ги оставят на грижите на неподходящи и опасни хора. Например, някои деца са изложени на риск от насилие и неглижиране, защото техния дом се използва като база за продажба на наркотици, като място на други зависими да приемат психоактивни вещества, проституция.
5.1. Когнитивно развитие: Няма доказателства, които предполагат, че пренаталната употреба на кокаин е свързана с физическото развитие, когнитивното развитие или развитието на езиковите умения (Frank et Ал 2001. Messinger и сътр 2004.). Все пак, има някои ориентировъчни данни, които предполагат, че употребата на алкохол има отрицателно влияние върху плода, свързана с психичното развитие на бебето (Testa и др. 2003).
5.2. Емоционално развитие: Стилът на привързаност може да бъде засегнат от лечението на родителите. Изследванията показват, че зависимите родителите срещат трудности да задоволяват нуждите на бебето от телесен контакт и любяща грижа. Например, изследванията показват, че много родители, употребяващи наркотици, често са емоционално недостъпни за децата си, особено когато използват хероин и имат абстинентен синдром (Hogan и Higgins 2001).
6. Родители с интелектуални затруднения
Въпреки, че децата са изложени на риск от наследени когнитивни увреждания, психологически и физически разстройства (Ренде и Пломин 1993; McGaw и Newman 2005) изследванията показват, че само около 40% от децата, родени от родители с обучителни затруднения имат забавено развитие. Важно е да се отбележи, че децата, възпитани в топла и стимулираща среда, имат по-добри резултати.
6.1. Когнитивно развитие: Може да се твърди, че забавеното ранно детско развитие, трудностите в ученето и предизвикателното поведение в начално-училищна възраст се наблюдават по-често при деца с родители с интелектуални затруднения, тъй като тези родители изпитват трудности адекватно да стимулират развитието и обучението на детето. Например, неграмотността ограничава способността на родителите да четат истории на своите деца, да ги учат и припомнят детски стихчета и песни, не могат да разберат как да игрят с детето си и се нуждаят от значителна подкрепа от страна на разширеното семейството, приятели и професионалисти.
6.2. Емоционално развитие: Спорно е да се ограничат направените изводи единствено до интелектуалния дефицит на родителите – подложени на комбинация от стресови фактори, оказващи влияние върху тяхното родителство, като например: наличието на голям брой потомство, семейна дисхармония и насилие, лошо психично здраве, злоупотреба с детето, липсата на социална подкрепа и бедност (Клийвър и Nicholson 2007).
7. Заключение
Влиянието на факторите, които оказват негативно влияние върху родителите и бебето, като интелектуални затруднения, психично-здравни трудности, злоупотреба с различни вещества или домашно насилие, може да бъде намалено чрез подкрепата от страна на по-широкото семейство, приятелите, общността и професионалистите.
Източник:
Children’s Needs – Parenting Capacity: Child Abuse, Parental Mental Illness, Learning Disability, Substance Misuse, and Domestic Violence. p.273
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
