Хазартна зависимост

Хората обичат да изпитват късмета си. Още преди 4 хиляди години древните египтяни са залагали на зарове. Според антрополозите хазартът е бил неразделна част от човешкото общество през цялата му история. За огромно мнозинство от хората, хазартът е просто едно вълнуващо занимание, за запълване на свободното време, като ходенето на кино или излизането на заведение с приятели. Повечето хора играят хазарт за удоволствие, не толкова за печалба, и не залагат повече, отколкото могат да си позволят да изгубят.

При някои обаче се превръща в навик, водещ до пристрастяване, не по-малко силно и вредно от зависимостта към наркотиците. Всъщност, на фундаментално, биологично ниво ефектите от хазарта много приличат на тези от алкохола, никотина и дрогата. Възбудата от печалбата /или предусещането й/ е сходна е еуфорията от „надрусването“ /в мозъка се задействат едни и същи механизми/. Освен това, ако не играе хазарт известно време, зависимият от хазарт човек, може да получи симптоми на „абстиненция“. Проблемите с хазарта започват, когато не можем да преодолеем това влечение.

Разбира се, хазартът има много форми: от лотарии и билетчета с късмети до бинго, конни надбягвания, ротативки, казина, спортни залагания, залагания в Интернет. Онези, които с най-голяма вероятност водят до пристрастяване, отговарят на едно или повече от следните условия.

Кратък период между залога и печалбата /например ротативките/.
Непосредствена възможност да се заложи повторно.
Възможност за залагане на много големи суми /спортни и конни залагания, казина/.
Достъпност и/или анонимност – най-вече залагания в Интернет.

Според медицинската дефиниция пристрастяването към хазарта /известно още като компулсивно или патологично залагане/, включва поне три от следните характерни белези:

Прекарване на цялото или почти цялото време в игра на хазарт или мисли за това.
Необходимост да залагате все по-големи суми, за да постигнете желаната възбуда.
Многократни неуспешни опити за отказване или ограничаване на залаганията.
Безпокойство или раздразнителност, когато се опитвате да се откажете или ограничите залаганията си.
Използване на хазарта като бягство от проблемите и отрицателните емоции.
Игра с цел да си върнете парите, изгубени на хазарт /преследване на загубите/.
Използване на лъжи, за да прикриете навика си.
- Извършване на престъпления /като кражби/ с цел финансиране на залаганията/.
- Проваляне или застрашаване на интимни връзки, професионална кариера или други възможности, заради хазарта.
- Вземане на заеми заради финансови проблеми, свързани с хазарта.
Изпадането в зависимост към хазарта е тристепенен процес. Първо идва фазата на печелене, през която човек се запознава с хазарта, започва да харесва възбудата и обикновено отбелязва сравнително голяма печалба, която му създава впечатлението, че хазартът е лесна работа. Фазата на губене, от друга страна, показва, че не е така. Загубите на човека със зависимост, се трупат и той започва да ги „преследва“, като залага все по-големи суми и по-често. Хазартът оказва все по-голямо влияние върху личния и професионалния живот. В последната фаза на отчаянието, навикът за залагане окончателно излиза от контрол.

Последствията от компулсивното залагане обикновено са много сериозни и включват изпадане в бедност, поражения върху физическото и психическото здраве и огромно напрежение в семейството. Почти всички пристрастени признават, че зависимостта вреди на работата им. Изследванията разкриват, че близо две трети от компулсивните комарджии прибягват към престъпления, за да финансират вредния си навик, 75 % от тях страдат от депресия, като 60% дори започват да мислят за самоубийство. Пораженията върху интимните партньори и децата на такива хора, също са много сериозни и често водят до трайни физически и душевни проблеми.
Компулсивното залагане в повечето случаи изобщо не е забавно. Проблемите, които може да причини, са цял куп. Защо тогава компулсивните хазартнозависими не се отказват? Оказва се, че хората с хазартна зависимост имат общи мисловни процеси, наречени когнитивни изкривявания. Те вярват, например, че могат да повлияят върху изхода на играта, за която залагат, като стискат например късметлийски предмет, изпълняват някакъв суеверен ритуал или казват молитва. Освен това са склонни да преувеличават собствените си умения в хазарта и ролята на способността си /за сметка на късмета/ да печелят. С други думи, те са убедени, че контролират играта. В подкрепа на тази фантазия се намесват редица други типични мисловни закономерности. Например зависимите от хазарта си спомнят много добре печалбите си, а забравят загубите /които обикновено са далеч по-многобройни/. Близките попадения, без реално улучване на печалбата се възприемат като почти вземане на джакпота, а всяка поредица от загуби носи очакване за дълга серия от печалби, ако играчът е достатъчно упорит.
Лесно можем да разберем, как този начин на мислене кара зависимите от хазарта, да затъват все по-дъбоко в илюзията си.