Хиперактивност

Хиперактивност е модерен термин, който напоследък се употребява често, въпреки че истинската хиперактивност се среща рядко. Повечето деца може да са по-активни от време на време, естествената им енергия и темперамент понякога преливат в буйно поведение. Тези епизоди обаче са кратки и временни.

Истинската хиперактивност е нещо съвсем друго. Тези деца също са свръхактивни, лесно се вълнуват, постоянно са неспокойни, концентрацията им е лоша, не могат да задържат вниманието си, в резултат на което изостават и в ученето си. Те като, че ли никога не могат да изпълнят една задача, настроението им се променя внезапно, често избухват, може да са агресивни и да тормозят другите деца. Когато пораснат често чупят различни предмети и най-общо са деструктивни. Трудно понасят критика, лесно се дразнят, импулсивни са и изглеждат тромави. Координацията им е лоша. Хиперактивните деца често са безчувствени към другите.

Тези симптоми се наблюдават при около 1-2% от децата и поради някаква причина момчетата са засегнати 5 пъти повече от момичетата. Подобно поведение може да има и семейна история. Проблемът може да се установи още, когато детето е бебе. Тогава то спи малко и плаче много. Никой не знае с точност какво причинява симптомите на хиперактивността, но несъмнено съществуват както генетични, така и социални компоненти. Някои автори смятат, че причината е минимално мозъчно нефункциониране, въпреки, че за него не съществуват физически доказателства. Алергиите и свръхчувствителността към определени дразнители също могат да провокират подобно поведение. Напоследък съществува идеята, че добавките и консервантите в храните могат да бъдат причина за хиперактивност. Ето защо се смята, че при подходяща диета децата могат да подобрят състоянието си. Някои учени са притеснени дали дафицитът на ензими в червата, които детоксифицират добавките в храната, водят до промени в поведението на детето, както някои храни могат да възбудят мигрената или подаграта при възрастните. Тези предположения се основават на факта, че през последните 20 години случаите са нараснали, което се свързва с приемането на удобни храни, богати на изкуствени добавки и консерванти. За момента етиологията на заболяването остава неясна.

Въпреки това при наличието на проблем потърсете компетентна помощ – лекар, психолог, логопед…

Какво може да направите?
Всички деца реагират добре на редовния режим и това особено важи за хиперактивните деца. Те предпочитат някой да организира ежедневието им, защото са изключително неспокойни и не могат да се концентрират продължително. Част от дневния режим дрябва да включва време, в което родителите и детето трябва да се наслаждават един на друг. Това може да се случи при изпълнението на съвместни дейности, н-р рисуване, лепене, подреждане на мозайки. Опитвайте се да задържите вниманието върху една дейност по-дълго време или всеки ден увеличавайте времето, но помнете, че издръжливостта на детето към едно нещо е малка, затова бъдете готови веднага да предложите нещо друго, което да му привлече вниманието. Това е добър начин и за предлагане на нови знания, а в крайна сметка вие задържате детето да върши нещо полезно, а не деструктивно.

Тъй като не можете постоянно да ограничавате детето, ако вие възможно включете в дневния му режим за определен период от време някаква наистина енергична дейност, н-р бягане, някакъв спорт, борба, скачане върху батут и т.н. Това действа като клапа за изпускане на напрежението. След това дейностите могат да бъдат по-спокойни и организирани.
Как да помогнете на дете, което има проблеми с ученето?
Независимо от причината, когато децата срещат затруднения с ученето, възможно най-ефективният подход и на родителите, и на учителите е винаги един и същ – установяване и поддържане на положителни, оптимистични, стабилни и непринудени взаимоотношения с детето.

Понякога е много трудно да се окаже подобен тип подкрепа. Родителите съвсем обяснимо са изпълнени с тревога, защото те биха искали детето им да получи най-доброто образование. А на учителите, които отговарят за напредъка на многоброен клас, обикновено им липсва и възможност, и време да отделят допълнително внимание на няколко по-слаби ученици.

Ето защо най-напред е необходимо да се привлече близкото обкръжение на детето за помощ. Тъй като децата обичат родителите си повече от всичко друго на света, вие сте в състояние да помогнете най-добре на детето си при условие, че оставате ласкави и спокойни, готови положително да подкрепите усилията му. На всеки етап от развитието му търсете специализирана помощ, която да ви предложи обходни, забавни, лесни и достъпни методи за усвояване на знания и умения. Всяка дейност или учебен предмет може да се раздели на детайли, както и към нея да бъдат внесени игрови елементи. Ако вие не успеете помолете братчето или сестричето, по-късно бабата и дядото или някой пенсиониран близък съсед. Повторете извършеното чрез разнообразие в материала, поощрете детето.

Не го принуждавайте насила да се занимава обаче с човек, който му е неприятен или с нещо, което в момента не иска. Заменете го с нещо друго ласкаво и спокойно, а след време незабележимо се върнете на същото. В обратен случай бихте насърчили съпротивата и негативизма на детето.

Най-важното е не се отказвайте от работа с него. Вие сте най-добрите и естествени учители на своето дете.