Диагноза „хиперкинетично разстройство” – а сега какво? Лекари, лекарства, стрес, проблеми, изолация, хората ще говорят, издъних се като родител…… -това са мислите и страховете на повечето родители сблъскали се със „страшната” диагноза.
Понеже все по-често чувам от мои клиенти, от познати и приятели „госпожата смята че е хиперактивен”, „изобщо не може да си седне на дупето – сигурно е хиперактивен”, оставам с впечатлението, че при най-малката проява на „непослушание”, невнимание и други поведения присъщи за едно дете, веднага някой се опитва да му лепне тази вече станала модерна диагноза „хиперактивност”. Мога със сигурност да кажа, че в голяма част от случаите, така наречените симптоми са възникнали в следствие на взаимоотношенията в семейството (родители-деца), а от там и в другите социални групи и съответно при адекватна помощ на родителите в отглеждането и възпитанието на децата биха могли да бъдат минимизирани и да изчезнат напълно.
Що се отнася до хиперкинетичното разстройство – да има такова, но има и точни и ясни критерии, на който се базира диагнозата.
Хиперкинетичното разстройство е едно от честите заболявания в детска възраст. Най-общо то се характеризира с дефицит на вниманието, импулсивност и прекалена активност (хиперактивност). Първите симптоми се появяват обикновено преди детето да навърши шест години и се проявяват в различни ситуации, както в семейния контекст, така и в детската градина или в училище.
Диагнозата се поставя на база една от двете международно признати класификационни системи, а именно Международната Класификация на Болестите, 10-та ревизия (МКБ-10), където фигурира под името „хиперкинетично разстройство” и Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (DSM-IV), където фигурира под името „дефицит на вниманието и хиперактивност”. Двете системи се различават незначително в дефиницията на отделните критерии, а само в броя и комбинацията им.
Тук ще разгледаме по-подробно МКБ-10, която е по-популярна в България и страните членки на европейския съюз.
Хиперкинетично разстройство (F90)
I: Дефицит на внимание
Поне 6 от следните симптоми свързани с липса на внимание, които са продължили поне 6 месеца и са интензивни и анормални за нивото на развитие:
1)Често не успява на фокусира вниманието си върху детайли или прави грешки по невнимание в училище и по време на други занимания.
2)Изпитва трудности при задържане на вниманието за по-дълго време върху различни задачи или при игра.
3)Често изглежда, че не слуша, когато другите му говорят.
4)Често не успява да следи инструкции и да довършва задачи до края (в случай, че не се дължи на опозиционно поведение или неразбиране на задачите).
5)Изпитва трудности в организирането на различни задачи и дейности.
6)Често избягва, показва нехаресване или върши против волята си задачи изискващи продължителни мисловни усиля (участия в часовете, писане на домашни).
7)Често губи вещи, важни за извършването на определени задачи и/ или дейности (играчки, тетрадки, моливи, книги).
8)Често се разсейва от външни стимули.
9) Често забравя.
II: Хиперактивност
Три или повече от следните симптоми свързани с хиперактивност, които са продължили поне 6 месеца и са интензивни и анормални за нивото на развитие.
1)Честo мърда с ръце или крака или се върти на стола.
2)Често става по време на час или в други ситуации, където се изисква стоене на място.
3)Често тича, катери се или се движи интензивно в ситуации, където такова поведение е неуместно.
4)Често изпитва трудности да запази тишина и спокойствие в игри и други дейности в свободното време.
5)Изпитва постоянна двигателна активност, която не се влияе от социалното обкръжение.
III: Импулсивност
Поне един от следните симптоми свързани с импулсивност, които са продължили поне 6 месеца и са интензивни и анормални за нивото на развитие:
1)Често изстрелва отговора, преди другия да е довършил въпроса си.
2)Често изпитва затруднение при изчакване на своя ред по време на игра или други групови дейности.
3)Често прекъсва и пречи на други.
4)Често говори прекалено много.
Освен горе споменатите критерии, при поставянето на диагноза „хиперкинетично разстройство” е важно да бъдат взети под внимание и изключени следните причини за поява на симптомите:
-Симптоматиката е породена от медикаменти и/или неврологично заболяване.
-Симптомите са в следствие на претоварване или скука в училище.
-Симптомите са следствие на нисък интелект.
-Симптомите са следствие на хаоса в обкръжаващата среда.
-Симптомите са следствие на опозиционно поведение, и др. социални и поведенчески проблеми.
-Психомоторна възбудa и проблемите в концентрацията са следствие на разстройство на настроението (афекта) и различни тревожни разстройства.
Причини за възникване на заболяването
Развитието на хиперкинетичното разстройство би могло да бъде причинено и поддържано от комплексното въздействие на множество фактори, неврологични, генетични и психосоциални.
Неврологичен модел
Един от моделите обясняващи болестта разглежда причината за появата на симптомите в проблеми при преработването на информация в мозъчните ареали отговорни за концентрацията, възприятията и контрола на импулсите. Затруднението в обработката на данните е породено от дисбаланс на невротрансмитерите допамин и норадреналин, играещи важна роля в пренасянето на сигналите между отделните нервни клетки.
Съответно различните стимули биват недостатъчно филтрирани, трудно биват разграничавани важни от по-маловажни възприятия, новите стимули не могат да бъдат спрени и започнатото не може да бъде завършено до края. Поради липсата на филтрация на огромното количество постъпваща информация, пациентите са в постоянно напрежение.
Генетична предразположеност
Според изследванията 10 до 15 % от роднините на деца имащи хиперкинетично разстройство също го имат. 80% от еднояйчните и 30% от двуяйчните близнаци показват сходна симптоматика.
Психосоциално въздействие
„Лошо отглеждане” или „травматични събития” не биха могли да бъдат директни причинители на заболяването. Неблагоприятната семейна среда обаче, би могла допълнително да натовари детето, да попречи на здравословното му развитие (когнитивно и емоционално) и да доведе до възникването на проблеми като агресия, тревожност, ниско самочувствие и т.н.
Рискови фактори при отглеждането са:
-Отглеждане от един родители или без родители.
-Психично заболяване на член от семейството.
-Нестабилна семейна среда – чести скандали, насилие.
-Липса на постоянство във възпитанието, липса на правила.
-Чести критики и наказания.
-Липса на структура в ежедневието.
Рискови фактори по време на бременността:
-Никотин, алкохол и/или други наркотични вещества консумирани по-време на бременността увеличават рисковете детето да развие хиперкинетично разстройство
Терапия
Терапията би следвало да бъде ориентирана спрямо спецификата на проблемите, съответно да бъде индивидуално организирана за всеки отделен случай. В терапията биха могли и дори е желателно да бъдат включени освен детето, родителите, други членове на семейството, учители и възпитатели.
Съответно най-добре би било терапевтът да бъде ориентиран към семейната и/или когнитивно-поведенческа терапия.
Медикаментозно лечение е необходимо само по-време на криза и/или силно обостряне на симптоматиката. В такива случаи следва да се консултира от психиатър.
Ето някои от целите на психотерапията
-Тренинг за подобряване на вниманието
-Контролиране на импулсивността
-Подобряване на взаимоотношенията в семейството
-Самоконтрол
-Повишаване на самочувствието
Използвана литература:
-Fallbuch der klinischen Kinderpsychologie und -psychotherapie, Franz Petermann, Hogrefe Verlag
-Internationalle Klassifikation psychischer Störungen (ICD-10), Dilling et all.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
