“ХРАНИТЕЛНИТЕ ПРАВИЛА” – ПЪТ КЪМ РАЗВИТИЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ХРАНИТЕЛНО НАРУШЕНИЕ – ЧАСТ I
Често, страдащите от хранителни нарушения започват първоначално с идеята за спазване на обикновена диета или на хранителен режим, който самите те визират, като краткосрочен с цел достигане на определена точка на тегло и спирането му после. Това може да бъде разделно хранене, ниско въглехидратна диета, плодова диета, както и по-екстремни варианти, като диета само с течности и т.н. Всеки един човек има определени предпочитания към вида храна, които би консумирал и на база това съставя хранителния си режим. Много често предпочитанията за избор на диета и храни са свързани и с наши вярвания и концепции, особено при хранителните нарушения, относно калорийната стойност и наличието на мазнини в продукта. Избора на страдащия се определя от идея или вярване за това кои храни биха го направили по-пълен и са “опасни” и кои храни биха довели до понижаване на теглото или неговото задържане в желаните граници – така наречените “безопасни” храни.
Хората страдащи от хранителни разстройства обикновено разделят храните на “забранени” и “позволени”. Към “забранените” се включват всякакви храни, които човек разбира, като водещи към напълняване, а обратното важи за “позволените”. В действителност се получава така, че неосъзнато човек започва да живее с определени “хранителни правила” в ума си. Тези правила изказани на глас могат лесно да бъдат развенчани, особено ако се потърси по-детайлна информация в интернет пространството за здравословно хранене, калориен прием и важността на разнообразното хранене за здравето на организма. Често “хранителното правило” и позволеността на един или друг вид храна се изгражда от първоначалния опит на човек, свързан с началото на спазването на диета и момента на загуба на килограми. Например, човек започва да яде само моркови и риба и сваля определен брой килограми. Това способства за включване на риба и моркови към позволените храни, от които се чувства в безопасност и не е тревожен/а да консумира. Често, дори вярва, че това са полезни храни и биха довели до по-нататъшно отслабване. Следователно вече в ума си има цяла друга категория със “забранени” храни, около които се чувства тревожен/а и се опитва всячески да не консумира и да избягва. Истината обаче е, че започва да прекарва все повече време мислейки за тях и в опити да не ги консумира, което още повече покачва напрежението и стимулира мисленето в тази посока.“
Защо го правим и най-вече защо тази схема не работи в дългосрочен план? Истината е, че няма вредна група храни. Тялото ни се нуждае от балансирана диета включваща всички видове хранителни групи, за да оцелее и да бъде силно. Лишавайки го от тях то още повече започва да ги иска и не само то. Психологическият механизъм на забраната е, че тя още повече усилва желанието, докато то стане непреодолимо.
Колкото по-фиксирани и стриктни правила има човек и колкото повече се опитва да ги следва по отношение на храненето си, толкова по-тревожен/а се чувства и толкова по-силни стават желанията за консумация на друг вид “забранена” храна. Това е опасен цикъл, който рано или късно завършва с консумацията на тази храна, което пък от своя страна води до чувство на вина и обикновено до желание да поправим “грешката”. Това поправяне при различните хранителни нарушения включва различни дейности – спорт, самопредизвикано повръщане, използване на диуретици и/или спазване на стриктна диета през следващите няколко дни.
Първа стъпка към промяната е да осъзнаем тези правила, по които се ръководим, да ги развенчаем и да се стремим да включваме повече храни в менюто си, постепенно, стъпка по стъпка, защото е важно да помним, че промяната е процес и става бавно. Крайната цел е да можем да разчупим списъка, следователно да намалим фиксацията и желанието си върху определен вид “забранена” храна, като започнем да я консумираме първо в малко количество и по-често. Това е важно защото често се получава така, че ако например един месец човек не е консумирал шоколад с рестриктивна цел, то много често хапвайки и едно парченце от него, се отключва лавина от неконтролируема консумация стигащо до епизоди на преяждане и следователно чувствo на вина, срам и провал. Както вече споменахме това е опасно, защото стартира отново цикъла описан по-горе, характерен за основните видове разстройства. Променяйки или напълно изтривайки от съзнанието си списъка от забрани, ние спомагаме за успешното си лечение. Хубаво е да помните, че когато не си забраняваме, а напротив, включваме все по-голямо разнообразие в списъка си, желанието да консумираме определен вид храна в огромно количество (особено характерно за булимията), постепенно намалява.
Кои са вашите “забранени” и “безопасни” храни? Направете им списък. Как сте изградили такова мислене, кое е довело до включването им в списъка? Имате ли полза от тези забрани или те още повече усилват желанието ви за консумация на определен вид храна? Самонаблюдавайте се.