Повечето от нас са склонни лекомислено да поклащат глава…
Често се определя и като „глезене”, лигавщини”, „прищявки”.
Истината за проблема с храната е много дълбок и винаги започва много по-рано от самото повръщане, преяждане, отказ от храна. Много преди диетите дори.
То е резултата, но не и причината.
От чисто психологична гледна точка психогенните хранителни разстройства имат богата почва на възникване – от патриархални и религиозни схващания,че жената трябва да е слаба, да служи на мъжа и се стигне до липсата на дълбок контакт на детето с майката. За всеки човек причината е различна.
Основното общо по между им е, че всички момичета/жени изпитват срам и вина от този проблем. И когато някоя от тях се опита да потърси помощ означава, че е съхранила достатъчно сили, за да превъзмогне дълбоката паст на проблема.
Хранителните разстройства в основата си са свързани винаги със социалните модели на поведение, чрез които достигаме до Другия. Онзи/онези, от които така имаме нужда в живота си, за да се чувстваме обичани и специални, при което в този случай – не можем да достигнем.
В живота си всеки от нас неизменно има нужда от едно друго ТИ (поне едно), което да ни обича и приема такива, каквито сме. Да задоволи нашата потребност от принадлежност, от приемане, духовна храна и чисто физически ласки, усетени със сърцето, обаче. Така, както и ние имаме нужда да задоволим неговите.
Това е и разковничето на хранителните разстройства – привличането на другите към себе си се измества от агресията и натрапливо мислене за храна или поглъщането й в огромни количества. „Ако само мога да съм слаба – всички де ме харесват.” „Ако изглеждам добре, ще бъда по-щастлива.”
Нещо липсва! Ето как заместваме липсата на това друго „ТИ“, от което толкова се нуждаем… И колкото по-дълбока е липсата, толкова по-силен ще е гладът, поглъщането или отвращението от храната. Понякога дори е основно оръжие за отмъщение срещу външния свят и самотата. Естествено, неосъзнато.
Много дълбоко в подсъзнанието на човек „храна“ е равно на „мама“ . Свързва се с най-ранното детство, когато сме зависими от майката – за храна, за ласки, топъл физически контакт. За едно бебе това са единствените удоволствия. „Мама“ е първия Друг в живота ни, първото „ТИ“, от което се нуждаем и обикваме!
Затова и храната е синоним на майката. Тя е топла, изпълваща и е винаги на разположение.
Когато тази нужда остане незадоволена, особено отхвърлена, когато пораснем се страхуваме да се доверим, да се приближим дори, за да не бъдем отхвърлени.
Храната става единствения източник на удоволствие, едно сигурно ТИ, което не отхвърля и не наранява. Но и не задоволява потребностите ни…
Никоя майка не разболява умишлено детето си, затова не бива да обвиняваме родителите си. Те в повечето случаи се чувстват безсилни или са заети с планове за най-доброто ни бъдеще, пропускайки глада в душата на детето си.
Хранителните разстройства никога не са свързани само с храната – тя е само резултата, но не и причината. Средство, дори по-лошо от оръжие!
За съжаление срещу самите нас…
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
