Хроничното главоболие е често спряган здравословен проблем и въпреки че от него страда 20% от населението на планетата, често причините остават загадка и изследванията му водят до задънена улица.
Ако обаче детайлно бъде разгледана структурата на личността в психологически план, картината е с константни показатели. От пулсираща или тъпа болка в областта на слепоочията, челото и тила се оплакват най-често високо интелигентни и свръх самокритични хора.
Това са личности, детайлно премислящи всяка ситуация и непозволяващи си да изразят своите реални емоции. Те потискат емоциите си спрямо всичко, което ги заобикаля поради своя прекалено голям самоконтрол. Смятат, че ако ги изразят, има опасност да изглеждат нелепо или неадекватно, страхуват се от реакцията на другите и от това да не загубят одобрението им. Те търсят рационални начини за изразяване в емоционални ситуации и тъй като не могат да го намерят, задържат емоциите си и ги обръщат навътре. Тялото дава своя ответен отговор чрез болка в най-измъчваната област – главата.
Тази болка обаче носи своята вторична полза – страдащият може да се оттегли от напрежението на ситуацията и да се отдаде на взимащия превес физически дискомфорт.
Или казано най-общо – в човешкото тяло няма нищо случайно, което да се е появило без корените му да водят своето начало от психиката.
Освен при възрастните, този процес се наблюдава и при потиснатите деца – онези, на които им е забранено да говорят за чувства и препускат, спазвайки високи родителски изисквания, лишени от правото да кажат, че им е трудно, че искат да бъдат просто деца и истинските им потребности да бъдат чути.
От ранно детско главоболие страдат и деца на свръх обгрижващи майки, тъй като детето се чувства длъжно да отговаря на очакванията на майката, в замяна на твърде многото внимание, което получава. Така то се лишава от правото на автентичност, доброволно приема ролята на жертва в замяна на грижа и обръща агресията към себе си. В отговор на задържаните емоции се появява физическият симптом.
Дете, страдащо от главоболие, е измъчвано от ситуация, която не може да разреши.
Както при децата, така и при възрастните, завишената самокритичност е основен фактор за хронифициране на главоболието. Главата е символ на индивидуалността на личността. Мисли като „Аз не съм достатъчно добър“ и „Не се справям“ пряко удрят в самооценката и от там в безрезултатната надпревара със самия себе си.
Решението: да спрем за момент и да се огледаме кое около нас ни прави истински щастливи и кое правим просто защото гоним някакви свои безсмислени рекорди.
Да подишаме дълбоко и да се запитаме какво би станало, ако следващият път, когато изпитаме емоция, я изразим на глас, ако нещо е нетърпимо за нас, го кажем точно и ясно, без да го обмисляме за пореден път, докато не го преглътнем. Какво би станало, ако опитаме да сме истински отвън, както и отвътре – понякога тъжни, не идеални, но пък свободни откъм тежестта на маската, която сме надянали спрямо самите себе си.
Трудно лечение, но не невъзможно!
Отговорът е, че ще изпитаме лекота – такава, каквато никога преди.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
