Хронично правите хора

Хронично правите хора

Човек не може да избере какво ще бъде времето утре,
но винаги би могъл да се разстрои заради него, независимо какво е то.

Всеки факт, всяко събитие само по себе си не е нито добро, нито лошо. Проблемът е не самия факт, а нашето доброволно избрано отношение към него и произтичащото от този избор поведение. Човек винаги има избори как да приеме дадено събитие, дали като неразрешим проблем или като интересна възможност, дали като края на света или като ново начало, дали като кошмар и ужас или като преодоляна пречка, която го е направила по-силен.
Житейският опит е съвкупност от мнения, оценки, гледни точки, принципи, идеали, вярвания, ценности, традиции и натрупаните от човека знания на базата на обстоятелствата трудностите и пречките, с който се е сблъскал в живота си.
Тези обстоятелства се превръщат в добри или лоши за човека, в зависимост от неговото отношение към тях.
До 10 си година детето вече е натрупало в своето съзнание и подсъзнание картини с отговор на въпроса какъв е света. Част от тези картини отговарят на въпроса какъв трябва да бъде света. Те са предадени на детето от  възрастните хора около него – семейство, учители, медии. Тези картини не винаги обаче описват реалната действителност. Още в тази ранна възраст човек започва да наследява комплекси от фантазии, заблуди, и представи, който трайно оформят убежденията и ценностната му система.  Към тези картини се прибавят и личните убеждения, виждания, идеи, изводи, принципи и вярвания, формирани в резултат на натрупания личен опит в живота.
Това са отговори най –често на въпросите:
-Какъв съм аз?
-Какво мога да правя? Какво не трябва да правя?
-Какъв трябва да бъда? Какъв не трябва да бъда?
-Какъв искам да бъда? Какъв не искам да бъда?
-Какви са хората около мен?
-Какви са моите родители, учители, приятели?
-Какви са отношенията на другите с мен?
-Каква професия да си избера?
-Какви са мъжете, жените, семействата? и т.н.
Човек живее с картините /идеи, мнения, правила, убеждения, принципи/, които са му внушени в детството и който самостоятелно си е внушил. И когато тези картини не съвпаднат с действителността или с очакванията му започват разочарованията,  объркването, гнева.
Всяко човешко преживяване е резултат от сравнението между това, което човек очаква и това, което получава и от собствения избор дали да приеме реалността  такава, каквато е,  или да продължи  да настоява тя да бъде такава, каквато желае да бъде.
Първичният инстинкт на всяко човешко същество е винаги да бъде право.

На нас не ни стига да сме прави,
необходимо ни е да докажем, че другите грешат.

Уилям Хазлит

Човекът е способен „за правотата си” да пожертва добрите си взаимоотношения с околните, нервите, здравето, спокойствието и щастието си.
Човек трудно приема и проумява една много простичка истина, а именно, че не би могъл да промени света и другите и да ги направи такива, каквито желае да са. Човек може да променя  единствено  и само себе си. И когато променя себе си неочаквано светът около него започва да се променя, защото човек винаги получава това, което дава.
ХРОНИЧНО ПРАВИТЕ ЗА ВСИЧО ХОРА  са самотни, нещастни, изнервени, гневни, обидени на всичко  и на всички. Те са „прави” за това, че живота им е несправедлив, че са неразбрани, недооценени, че някой друг винаги е виновен за всичко и стоически и категорично отстояват своите позиции. И заради тази своя „правота” никога не се опитват да променят каквото и да е.
Хронично правите хора се оправдават много често, когато:
-са допуснали грешка;
-не са изпълнили задълженията си;
-не са постигнали резултат;
Човек винаги успява да си намери достатъчно убедително и мотивирано оправдание за всяко едно обстоятелство, което не го удовлетворява. След като си повярва достатъчно в оправдателната причина си намира и някой друг, който да е виновен за това. И въпросът приключва без други усилия. Причината се превръща не в повод за действие, а в повод за бездействие.
Хронично правите хора, най-често осъзнават себе си, не като причина за случващото се, не като активен участник в него, а като жертва на външни обстоятелства.
Те приемат, че:
-когато имат някакви трудности или житейски проблеми, те винаги са създадени от някой друг;
-отговорността за случващото се в живота им е проблем на някой друг, който е длъжен да го реши;
-са жертви на хора, събития и обстоятелства и всички са им длъжни, заради това;

Да приемеш себе си за жертва не е просто особеност на характера, а житейска позиция и стил на живот.
„Жертвите” биват:
-агресивни – на всяка цена доказват своята правота, вечно са недоволни, постоянно критикуват и отправят обвинения, манипулират околните, като предизвикват в тях вина, афишират своята правота и с нея съсипват своя и този на околните живот;
-пасивни – те страдат, не упрекват конкретен човек, а съдбата и късмета си. Страдат и постоянно се оплакват. Приемат себе си за изкупителна жертва на работата си, на семейството си, на децата си.
На подсъзнателно ниво при „жертвите” преминават следните ирационални убеждения:
-Аз страдам достатъчно и страданието ми изкупва всичко останало;
-Аз съм прав, но никой никога не ме разбира;
-Моите страдания трябва да бъдат оценени; моите проблеми са толкова големи, че хората трябва да ги чуят;
Тези подсъзнателни вярвания формират манипулативен поведенчески модел. Жертвата най-често предизвиква у другите съчувствие, неловкост и чувство за вина.  Нейните очаквания са свързани с това никога да не е отговорна и виновна за случващото се. Тя винаги се оплаква, има хронично подтиснато настроение, много живописно разказва собствените си страдания и е обидена, когато някой не ги оценява и категорично отхвърля, реалността, че голяма част от тях са доброволно приети и в повечето случай излишно самосъздадени.
Най-често срещаните популярни жертвени  роли са:
-Жертва на оня негодник. Негодникът може да бъде съпруг, свекърва, началник, съсед, роднина или всеки друг индивид, който не приема правотата и убежденията на жертвата;
-Жертва на някой за когото се грижи.
-Жертва на самотата. Най често е свързана със страдания от липсата на подходящ партньор, подходяща среда и приятели. Успешната самота  е подчинена на принципа човек да си създаде такива взаимоотношения с околните, че общуването да се превърне за тях в изключителна труден, сложен и почти невъзможен процес.
-Жертва на нещастна любов или разбит брак. Този тип жертви страдат много изтънчено и красиво. В тяхното страдание има дори определена доза романтика и с това много бързо печелят внимание и съчувствие, особено от другия пол.
-Жертва на работата
-Жертва на задръстванията по пътищата;
-Жертва на неблагодарността;
-Жертва на собствената си доброта;
-Жертва на неразрешен жилищен въпрос;

Непризнаването на даден проблем е един от най–широко разпространените методи за проваляне на собствения и този на околните живот, тъй като това, което не сме открили  и не сме признали най-често за нас не съществува. Човек го изключва автоматично от съзнанието си и то остава в подсъзнанието.
И въпреки отхвърлянето и изтласкването му, то продължава да създава конфликти, които могат да бъдат вътрешни /в самата личност/ и външни /в междуличностните взаимоотношения/.
Оправданието е игра на разума, то е често неосъзната договореност със себе си да бъдеш свободен от това да променяш каквото и да е и да поемаш отговорност за собствените си избори. Човек твърде често забравя, че животът е толкова  кратък и не осъзнава как успешно успява сам да си го провали.

Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!

Facebooktwittergoogle_plusmailby feather