Цикъл за изграждане на привързаност

Забързан ритъм, отговорности, стрес и тревоги съпътстват ежедневието на мнозина от нас. Времето често не стига, започваме да приоритезираме и постепенно се отдалечаваме от корените си. А как ли се справят децата ни?… Какви ли са техните преживявания?… В практиката си на психотерапевт все по-често се сблъсквам с негативния заряд от тази динамика, който се прокрадва в семействата и намира израз в поведението на децата.

Емоционалната връзка изисква време, търпение, спокойствие – все по-липсващи ни днес. Но това най-малките членове на семейството не ги интересува! Още с първата глътка въздух бебето има нужди – от внимание, от сигурност, от РОДИТЕЛЯ до себе си. В първите две години от живота си детето изгражда своята базова способност да се доверява и свързва емоционално с обгрижващия го. Това се случва чрез постоянния кръговрат на основните нужди на бебето и тяхното задоволяване:

ЦИКЪЛ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ПРИВЪРЗАНОСТ

Нужда

(бебето е гладно)

Удовлетворение Напрежение

(спокойно е) (плаче)

Задоволяване на нуждата

(бебето е нахранено)

През този период от живота си детето е изцяло зависимо от възрастния. Негова (на възрастния) грижа е, да отговори навременно и адекватно на сигналите на детето, така че то да изгради чувство на сигурност, доверие и привързаност. Това поставя основите на неговите първични способности за обич – то разбира, че е важно, зачетено и заслужава любов, което в последствие се превръща в способността му да отдава обич на другите. Какво се случва, ако това взаимодействие между родител и дете е нарушено? Най-отчетливо последиците се виждат при деца, растящи без родителска грижа. В институционални условия не е възможно да протече такъв процес, защото един служител отговаря за няколко бебета и не може да удовлетвори адекватно и навременно техните нужди. Бебето плаче, но този плач не изпълнява своята функция – то трябва да изчака реда си, за да бъде нахранено или преобуто. И когато това се повтаря, бебето спира да дава сигнали за своите нужди – то спира да плаче, да се усмихва или да установява визуален контакт. С други думи цикълът за изграждане на привързаност се прекъсва. Това състояние се нарича емоционална депривация и е много характерно за деца, растящи в институция. И тук се връщам към нашето забързано ежедневие. Не ни ли принуждава то да се отдалечаваме от децата си и от техните потребности? Ако това се случи, децата веднага ни алармират с психична или психосоматична проблематика. Така би изглеждал техният начин да ни подскажат своите нужди:

Симптом	Потребност
Нощно напикаване	Зов за внимание, грижа, обич – за близост с майчината инстанция.
Лъжи	Защита от или избягване на наказания и неудобни положения.
Кражби	Да получи внимание или статус. Предизвиква налагане на граници и правила, т.е. липсва бащината инстанция.
Лакомия	Идеята, че трябва да се справя само, да си дава само обич.

Примерите могат да продължат, да се разгръщат, да придобият различни нюанси. Родителите се чувстват изгубени и объркани и усещат нуждата от пътеводител за тайните дебри на детския свят. И тогава, надниквайки зад маската на „неприемливото” поведение, ще чуят и апела на своето дете – това дава шанс да се хванат за ръце и да извървят пътя заедно.