Често чуваме реплики от рода на: „Не се тревожи“, „Не трябва да се ядосваш“, „Не заслужаваш да се чувстваш така“. Разбира се като всички клишета – и тези не помагат. Емоцията винаги си има причина и съдържа потенциал за положителна промяна. Преди да видим каква полза могат да имат емоциите, ще опиша накратко тяхната същност при човека.
Емоцията е автоматична психотелесна реакция на външни и вътрешни промени. Тя е толкова по-силна, колкото (субективно) по-значимо за човек е регистрираното от него в дадения момент. Затова и отделните индивиди могат да реагират толкова различно при едни и същи условия.
Условно можем да приемем, че различните емоции ни настройват на точно определена честота, която отваря определени канали (тунели), през които общуваме с реалността – в и извън себе си. Всеки знае как, когато е тъжен, е неспособен да се засмее на много от нещата, на които иначе би или когато е щастлив – сякаш има защитна бариера между него и това, което в други случаи възбужда у него раздразнение.
По същия начин и всяко емоционално състояние предразполага към определен тип мисловни схеми. В по-приятния спектър от емоционалната ни дъга сме склонни да мислим по-позитивно и да пренебрегваме или омаловажаваме негативното. Обратно – в негативно емоционално състояние – трудно виждаме красивото, забавното, полезното в случващото се, макар че те винаги са налице. Приятните емоции отварят повече положителни канали, а отрицателните – повече негативни.
Може да гледаме на тези канали като на прозрачни коридори, през които достигаме до различни кътчета от дълбините на психиката си.
Тези тунели имат свойството да пречупват подобно на призми потока информация. Така, когато сме в негативно емоционално състояние, сме по-чувствителни към отрицателната страна на нещата. Без значение дали искаме или не – ние възприемаме с приоритет първо и главно негативното. Затова много хора смятат неприятните емоционални състояния за нещо вредно и ненужно, което трябва да се поправи или поне да се избягва. Но дали е така?
Ако гледаш през ограничения прозорец на Егото си, ще се ядосваш за всяка негативна емоция – с което и ще я подсилваш (което още повече ще те ядосва и т.н.). Ако гледаш по-мащабно, ще разбереш, че имаш нужда от всяка своя емоция. Тя не идва случайно от нищото, а защото ти си настроен на такъв тип реакции (емоционални рефлекси) спрямо определените стимули. Следователно самата емоция ти дава възможност да осъзнаеш защо реагираш именно по този начин. Емоцията отключва вратите към психичните коридори, които ще ти помогнат да намериш своите отговори. Всички коридори водят до различни нива и сфери на самопознание.
Емоцията ти позволява не само да анализираш причините за нея или своето поведение под влиянието й, но също и друго съдържание от своята психика – което е по-достъпно именно в съответното психично състояние.
В различните емоционални състояния ставаш повече или по-малко предразположен към определени дейности. Някои могат да тренират и когато са в добро, и когато са в лошо настроение, други- само в едното от двете.
Трудно е да учиш, когато си в много добро или в лошо настроение, т.е. когато си превъзбуден, защото умът има нужда от по-спокойно състояние. Но пък, когато става дума за учене за себе си, можеш да го правиш във всяко свое настроение. Нещо повече, всичките ти състояния са важни за пълноценното самопознание, а не само положителните или само отрицателните.
Може би най-убедителен пример за това, че можем да използваме неприятните си емоционални състояния, са различните творци по света. Някои хора умеят до съвършенство да изразяват себе си чрез творческа дейност – вкл. и когато не се чувстват добре.
Но не е нужно да си професионален творец, за да си дадеш полезната информация или действие, за които емоцията ти предоставя шанс. Всеки е творец на себе си, на собствения си живот и различните видове емоциите отварят най-добре вратите към живото- и себетворенето.
Не се опитвай да ограничаваш живота си само до приятното и повърхностното. Именно негативните емоционални състояния отварят достъпа до по-дълбинни в нас „структури“. Настройват ни на честота на търсене на смисъл, на причинно-следствени връзки, на преструктуриране и обновяване на себе си. По този начин катализират процеса на личностен растеж и развитие.
Един весел човек няма голяма склонност да се замисля за тези неща, той се наслаждава на момента. В това няма нищо лошо. Именно защото имаш нужда и от наслада/почивка, и от прогрес, ти имаш нужда от целия спектър на емоционалността.
Някои хора се опитват да практикуват т.нар. „контрол над емоциите“, но надали са наясно какво изобщо значи това. Обикновеният човек в най-добрия случай може да въздейства индиректно на емоцията – върху физическото й проявление или чрез опити за управление на мисловния си поток да подобри и психическото си състояние. Несъмнено това са важни стъпки, когато емоциите ти диктуват нещо, с което не си съгласен (вредно поведение, бездействие, самонараняване и т.н.).
Да контролираш директно емоциите си – би значело да ги прекратяваш, да ги сменяш като с копче от една в друга, да задържаш колкото си искаш време дадена емоция… Всичко това звучи по-скоро фантастика, отколкото реално постижима човешка практика.
От друга страна наистина можеш чрез промяна в мислите си, фокуса си, действията си, средата си – да въздействаш на емоциите си и те по естествен начин да се трансформират една в друга. Но това не е контрол над емоциите! Това е просто съзнателно и целенасочено себеуправление със стремеж индиректна промяна в емоционалното си състояние. А такива постижения разбира се изискват (и говорят за) висока емоционална интелигентност.
Ако не искаш да си роб на своите емоции, действайки импулсивно и съжалявайки след това, трябва да се научиш да се управляваш интелигентно без значение в каква емоция се намираш. Това изисква съзнателност, целеустременост, воля, постоянство, гъвкавост, креативност, чрез които да успяваш да продължаваш да Живееш дори когато не се чувстваш добре.
Разбира се не от всяко емоционално състояние ще получаваш прозрения, силно значимо самопознание или други постижения. Въпросът е да продължаваш своята житейска активност. Да не използваш емоциите си като оправдание за пасивността, мързела, предаването.
Макар да сме наречени „Homo sapiens”, ние сякаш сме по-скоро емоционални същества и по-рядко рационални. Или поне повечето от нас са през по-голямата част от времето емоционално водени.
Емоциите са неотменна част от всяка ситуация и ако искаш да живееш пълноценно, трябва да умееш да се управляваш интелигентно дори когато те сякаш ти пречат. Често хората потискат, отричат, игнорират и задълбочават негативните си емоциите. Това нерядко води до психични и телесни проблеми.
Затова е нужно да се стараеш да осъзнаваш, признаваш и приемаш вътрешните си импулси. Да използваш целия спектър от емоции в своя полза. Те си имат своя по-различна логика и механизми на действие, които можеш да учиш. A емоциите се трансформират по естествен начин една в друга, след като те видят да се трудиш за това, на което държиш, без да си намираш оправдания.
Твоите емоции какво виждат?
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
