Много хора казват, че са в депресия, когато се чувстват тъжни, самотни, потиснати или обезсърчени. Но болестното състояние на депресия е повече от преходно лошо настроение. Истинската депресия – която лекарите често наричат депресивна болест или клинична депресия – се различава от обикновената тъга или отчаяние. Това, с което се отличава депресията е:
· Промени в настроението – чести са чувствата на вина, безпомощност и безнадеждност, както и моменти на голямо безпокойство и плач. Също така в периодите на депресия се наблюдава рязко понижение на самооценката и самоувереността. Повечето хора в депресия се чувстват виновни или безполезни. Възможна е появата на отегчение и загуба на интерес към някога приемани като вълнуващи неща. Чувството за хумор също се губи.
· Когнитивни (познавателни) промени – поради неувереността или субективното затруднение в мисленето, пациентите срещат трудности при вземането на решения. Дори сравнително лесни решения – например относно облеклото, могат да изглеждат сложни и отнемащи дълго време. Пациентите с депресия имат необходимостта от повишени усилия за да извършат дадена дейност. Срещат се и идеи за критично и пренебрежително отношение на другите към субекта. Има наличие и на нихелистични идеи, отнасящи се до безпаричие, липса на чувства и твърдения, че светът не съществува вече.
· Промени в мотивацията – потиснатото настроение често води до понижена енергия, умора, апатия и неспособност за концентрация. Така, намалената работоспособност усилва от своя страна себеупреците и изживяванията за полезност, т.е. наблюдава се един порочен кръг.
· Телесни промени – Наблюдават се нарушения на апетита, теглото, съня, либидото, енергетичното ниво и позата. Възможно е сънят да се намали или да се появи чувството на сънливост през целия ден. Може да се появи преяждане и наддаване на килограми или загуба на апетит и отслабване. При тежки депресии пациентът съобщава за ранно сутрешно събуждане и дневни колебания в настроението, което е най – лошо сутрин. Може да се каже, че към депресивните симптоми се включват още: главоболие, болки в кръста или някаква локална болка.
· Поведенчески променливи – свързва се с появата на тенденцията да се страни от другите и предпочитанието да се остава сам (най–често вкъщи).
Съобразно всички тези промени, критериите за поставяне на диагноза за депресивни състояния, изискват депресивното настроение да е изразено и относително постоянно. Както и най-малко четири от всички възможни симптоми да са налице ежедневно през последните две седмици.
Конкретните причини за депресия все още не са изяснени, но учените са установили редица рискови фактори, увеличаващи вероятността за поява на депресия. Такива причини могат да са:
· Генетични фактори – има изследвания, доказващи генетична обвързаност на родственици от първа линия, т.е. родители, братя и/или сестри на болни с “психотична депресия”( това е състояние на тежък депресивен епизод с психотични симптоми). Специфичният начин на унаследяване, обаче, не е установен.
· Събития свързани със загуба – това е един от най–честите отключващи фактори за депресия. Смъртта на близък или заплахата от предстоящата му загуба (поради заболяване или поради прекъсване на интимните отношения), могат да бъдат обстоятелства и дори да предшестват с цяла година появата на депресия.
· Соматични заболявания – съществуват инфекциозни заболявания, които допринасят за развитието на депресивни разстройства. Примери за такива заболявания са: вирусен хепатит, грип, уроинфекции и др.
· Стресогенни социални обстоятелства – в тази група влизат причини от вида на: неудовлетворителни условия на живот, хронични заболявания на близките, лоши междуличностни отношения и липса на подкрепа.
Основни депресивни симптоми
Основните симптоми на депресивното състояние според международната класификация на болестите са:
· нарушения в концентрацията и вниманието.
· понижена самооценка и себе-неувереност.
· идеи за виновност и безполезност (дори при лек епизод),
· равнодушно или песимистично възприемане на бъдещето.
· мисли или действията за себе-увреждане или самоубийство.
· нарушен сън.
· понижен апетит.
Всички тези симптоми, заедно с времетраенето и тежестта им, както и обстоятелствата, свързани с депресивното състояние определят формата на това състояние.
Депресивен епизод
Депресивният епизод се характеризира с промяна в настроението, продължаваща повече от 2 седмици и включваща поне четири от посочените по–горе симптоми. Различава се от останалите депресивни състояния с проявата само на един единствен епизод – без рецидив в по–късен период.
Депресивният епизод може да се различава по интензитета си. Той може да бъде лек, умерен или тежък. При лекия депресивен епизод се наблюдават три типични за това състояние симптома: потиснато настроение; загуба на интереси и радост; повишена уморяемост; За поставянето на диагноза “Депресивен епизод, лек” е нужно наличието на два от тези типични симптоми, както и два от споменатите по – горе като основни за депресивно състояние симптоми. Никой от тях, обаче, не трябва да е силно изразен и минималната продължителност на целия епизод трябва да е около две седмици.
Всичко това е характерно и за епизодите с умерена степен на депресия, но броят на основните симптоми е с един – два повече. За това при пациентите с подобен депресивен епизод може да има затруднения при обичайни социални, трудови и домашни дейности.
Най–голям брой на депресивни симптоми се наблюдава при тежкия депресивен епизод, при който трябва да са налице и трите типични симптома, както и три или повече други симптоми. Трябва да се има в предвид, че ако симптомите са особено тежки и с бързо развитие, може да се оправдае диагнозата поставена и при по–малка продължителност на епизода. Съществува възможност и за наличието на психотични симптоми като налудности (напр. налудни мисли за грях), халюцинации (напр. слухови халюцинации за обвинителни гласове) или депресивен ступор. При този случай има възможност диагнозата за тежък депресивен епизод да се уточни относно наличието или липсата на психотични симптоми.
Важно е да се отбележи, че категориите лек, умерен и тежък депресивен епизод се използват за диагностициране само на един (първи) епизод, докато следващите депресивни епизоди се класифицират вече като рекурентно депресивно разстройство.
Рекурентно депресивно разстройство
Както предполага наименованието му, рекурентното депресивно разстройство се характеризира с повтарящи се депресивни епизоди. Тези епизоди също могат да се класифицират според интензитета си, което от своя страна води до подразделение на проявилите се епизоди като лек, умерен или тежък.
При този вид депресивно разстройство епизодите продължават минимум две седмици, а в периода между тях, който продължава около няколко месеца, няма значителни нарушения на настроението.
· В този смисъл рекурентното депресивно разстройство може да се подраздели на: такова с лек сегашен епизод; такова с умерен сегашен епизод; такова с тежък сегашен епизод (с или без психотични симптоми); или понастоящем в ремисия; Тази категория, може да се използва и при възникването (непосредствено след един единствен депресивен епизод) на лека приповдигнатост на настроението и свръхактивност, които удовлетворяват критериите за хипомания. Когато обаче някой от тези два епизода се повтори, може да се твърди, че на лице е Биполярно афективно разстройство.
Биполярно афективно разстройство
При този вид разстройство се наблюдава едно прескачане между два противоположни полюса на настроението. В един период пациента може да има повишение на настроението, уменията и активността (,т.е. да преживява маниен или хипоманиен епизод), а в друг да е на лице понижение на настроението и възможностите (, т.е. депресивен епизод).
Относно манийните епизоди, може да се каже, че симптоматиката представлява обратният полюс на депресивните симптоми (описани по–горе). Тоест наблюдава се безгрижна веселост до почти неконтролируема възбуда. Нормалните социални задръжки са загубени, себеоценката е повишена и свободно се изказват мегаломанни идеи. Има подчертана отвлекаемост – вниманието не може да се поддържа. Възприятията са нарушени, например – цветовете се възприемат като много ярки. Появява се интерес към екстравагантни и нереални проекти. Подобно на тежките депресивни епизоди, и при манийните епизоди симптомите са с най–голяма интензивност, а също така е възможна появата на налудности, халюцинации и пълно разстройство на нормалното поведение. Ето защо в случая на манийни епизоди, биполярното разстройство се обозначава със сегашен маниен епизод, като се отбелязва също и липсата или наличието на психотични симптоми. – “Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – маниен с/без психотични симптоми”.
За разлика от това хипоманийният епизод се определя от наличието на повишена активност, подчертано усещане за благополучие, повишена общителност, прекомерна фамилиарност, повишена сексуална активност, намалена нужда от сън (която не пречи, обаче, на работоспособността). Понякога, обичайната еуфорична общителност може да се замести от раздразнителност, високомерие и грубиянство. Като цяло хипоманията обхваща интервала между крайния вариант – мания, и варианта на приповдигнатото настроение.
И накрая, дапресивните епизоди, които при Биполярното афективно разтройство се редуват с манийни или хипоманийни епизоди, имат същите характеристики с тези описани при единичните случаи на депресивни епизоди.
Персистиращи разстройства на настроението
Това са разстройства, при които отделните епизоди рядко или никога не не са достатъчно тежки, за да се категоризират като манийни или дори леки депресивни епизоди.
Циклотимия
Това е по–лека форма от биполярното афективно разстройство, появяваща се в ранна зряла възраст и придобиваща хроничен ход. Наблюдава се неустойчивост на настроението, изразяваща се в многобройни периоди на лека депресия и лека приповдигнатост. Тези колебания, обикновено се възприемат от болния като несвързани със житейски събития. Тъй като колебанията са относително леки, а периодите на приповдигнатост могат да са приятни и плодотворни, циклотимията рядко попада в полезрението на медицината.
Дистимия
Дистимията представлява лека форма на депресия, при която болните се чувстват отпаднали и подтиснати; те са мрачни, преживяват се непълноценни и спят зле, но успяват да се справят с основните изисквания на ежедневието. Като цяло признаците на дистимия нямат силна интензивност, а периодите, в които се проявява могат да се редуват с кратки интервали на нормално самочувствие. Обикновено започва в ранна зряла възраст и трае поне няколко години.
Смесено тревожно – депресивно разстройство
Наблюдава се при пациенти със смесени и сравнително леки симптоми на тревожност (безпокойство относно бъдещето; двигателно напрежение под формата на треперене и неспособност да се отпусне; вегетативна хиперактивност, т.е. замаяност, изпотяване, тахикардия и пр.) и депресия. Всъщност този вид диагноза се поставя когато симптомите на тревожността и депресията се срещат едновременно, но нито един от тях не е с такава сила, че сам да оправдае диагностицирането само на тревожност или само на депресия.
Литература:
1. Голдберг, Д; Бенджамин, С; Крийд, Ф (1992), Психиатрия в медицинската практика. София: фондация “Невронауки и поведение”
2. Международна Класификация на Болестите, Х Ревизия, (2003), София: “Българска Психиатрична Асоциация”
3. Mayo clinic (2003), Депресията. София: “Инфонет 2000”
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
