Юношеството-време на промени

Юношеството макар и труден е изключително важен етап от изграждането на индивида в неговата цялост и завършеност. Освен множеството кризисни ситуации в отношенията между младия човек и неговите родители, настъпва и криза в изграждането на цялостната идентичност и индивидуалност. С други думи през юношеството настъпва криза на идентичността. Това е възрастта на търсене и намиране на себе си.

Но как става това и защо понякога нашите пораснали вече деца се държат толкова непонятно за нас? Ето няколко интересни факти за юношеството, които ще ни помогнат да си дадем отговор на тези въпроси:

Юношеството е етап на автономност, независимост, самостоятелност – юношата желае да вземе живота си в своите ръце, но се страхува от грешки и да не се окаже в ситуация, в която да е обект на присмех от страна на околните. Страхът да не бъде критикуван от връстниците си взема превес над страха от провал в очите на възрастните. „Той по-скоро би действал по свой собствен избор безсрамно в очите на по-големите, отколкото да бъде накаран да върши дейности, които ще бъдат срамни в собствените му очи и в очите на неговите връстници“ (Ериксон, 1996 г.)
На фона на това парадоксално е, че неговата неопитност може да доведе до объркване и несигурност и поради тази причина болезнено се нуждае от приемане и одобрение не само от страна на връстниците, но и от родителите, учителите, обществото. Отношението на другите е в пряка връзка с увереността на индивида в него самия: „Аз съм такъв, не само защото го мисля, а и защото другите го мислят!”
През този етап се развива верността – способността да бъдеш отдаден на себе си и на най-близките си приятели, на своите обещания, въпреки неизбежните противоречия на ценности.
Благодарения на тази способност (вярност) младия човек съумява да трансформира мечтите си в амбиции и стремежи за бъдещето.
Юношата се нуждае от приятели, които да споделят мечтите му и да го изслушват, окуражават, вярват и подкрепят в това му начинание. Така юношата постепенно се потапя все повече и повече в средата на връстниците си.
„Юношата търси с настървение хора и идеи, в които може да имавяра, което означава също хора и идеи, в служенето на които би си струвало човек да доказва своята ценност“ (Ериксон, 1996 г.) Макар и през първата година от живота на индивида да се поставят основите на доверието, то тази способност продължава да се развива и на този етап. Така понякога доверието неизградено напълно може да се прояви в своята противоположност – като цинично недоверие. Важно е да знаем, че зад него стои страхът да не бъдеш предаден или разочарован.
Юношата сам определя своята среда и мястото си в нея. Този процес е свързан с необходимостта на делене на „нас и вас”, което става чрез участие в различни групи, банди, футболни отбори… В стремежа си да бъде от една страна различен от останалите, от масата, а от друга да бъде част от нещо съществува и още един допълнителен елемент и това е осъзнаването, че времето напредва и трябва да се направи отговорен избор за бъдещето.
В търсене на себе си юношата експериментира и изпробва различни стратегии и поведения, участва в различни занимания.
Дори и все по-автономни юношите имат нужда от подкрепа и окуражаване, за да могат да повярват в себе си, да намерят пътя си в живота и да отговорят на най-важните въпроси за възрастта: „Кой съм аз?”, „Променям ли се?”, „Какъв искам да стана?”, „Ще стана ли този, който искам?”

Резултат от тази криза:

Развитие на его идентичност. Ако това не стане младия човек е затруднен да си избере професия, да продължи образованието си, да има ясна социална роля, чувства се безполезен, отчужден, безперспективен.
Развитие на способност за автономност. Младия човек, който не е имал възможността да го стори, проявява склонност да се вкопчва в своите родители и дори да сключи брак превръща половинката в родител.
Създаване на приятелски кръг, където намира опора и подкрепа.
Изграждане на доверие в другите и вярва в себе си и способностите си.

Юношеството е специална възраст с това, че макар и кратък животът на младия човек и изпълнен с множество събития и негативни житейски ситуации на фона на незрелите умения за справяне с реалността. Трудно диагностицирани, доста от психичните разстройства, като депресия и тревожност, започват в тази възраст. Например пикът на паническо разстройство е към 13-14 годишна възраст. Трудности при ранното диагностициране има и в групата на т. нар. тежки психични разстройства. Например хебефренната шизофрения е с пик между 15-25 годишна възраст и се характеризира със своеобразни пози, гримаси, ехолапсии и ехопраксии – повторения на чужди думи и чужди действия, персеверации – повторения на едни и същи фрази.

Ето защо родителите трябва от една страна да бъдат толерантни към промените и странностите в поведението на своите деца – резултат на самата възрастова криза и бушуващите хормони, а от друга – достатъчно сензитивни към ранните предвестници на психичното страдание.

Макар и големи децата ни имат нужда от нас, дори и да не го показват. Нужда от подкрепа и разбиране, а не от непрекъснати поучения.