Фалшът прозира в много дългогодишни бракове, но те продължават общия си път.
Разводът оставя траен и дългогодишен отпечатък върху децата – върху израстването им като личност, възгледите им за живота и техните взаимоотношения. Раздялата на родителите има опустошително въздействие върху психиката на децата, сочат редица проучвания.
Някои от подрастващите намаляват успеха си в училище, други придобиват лоши навици – започват да употребяват алкохол или наркотици, имат дивиантно поведение. Емоционалната рана, оставена от един развод, понякога се задълбочава с навлизането в тийнейджърската възраст и оставя следи през целия им живот.
Изследванията на психолозите показват, че влиянието на развода върху детето често се проявява, когато те вече са зрели хора. Страхът от промяна ги кара да се чувстват несигурни и непълноценни в отношенията си с партньора и при тях по-често се стига до развод отколкото при деца, отраснали в стабилни семейства.
В последните години обаче броят на разводите расте, сочат световните тенденции. Причините за това според някои психолози се крият в динамиката на живота, която нараства с всеки изминал ден, според други просто вече я няма психологическата бариера, която спираше много хора да остават със законната си половинка до края на живота си, въпреки всичко, и то само „в името на децата“ или заради това „какво ще кажат хората“. Фалшът прозира в много дългогодишни бракове, но те продължават общия си път по една или друга причина.
Мнозина в наши дни обаче предпочитат да сложат край на агонията и да потърсят втори шанс. За тях това е начинът да запазят собственото си достойнство като преустановят ненужните компромиси и да продължат напред. Когато отношенията са изчерпани единственият разумен изход е разводът, смятат специалистите.
ПРЕЖИВЯНО
Милена:
Разводът сложи край на ежедневните „престрелки“
Разводът е стресиращ и за родителите, и за децата. Но с деликатност, такт и повече търпение и разбиране, травмите може да не са толкова дълбоки.
„След раздялата на родителите ми се промениха много неща у дома. Аз съм на 15 години и останах да живея при майка ми. Тя изживя тежко развода преди 2 години и все по-често изпада в лошо настроение. Промени се – почти не излиза от къщи, по-трудно комуникираме помежду си“, разказва Мартин. В същото време баща ми, който преди това беше много грижовен, сега като че ли забравя за нас със сестра ми. Виждаме го все по-рядко и като че ли се отдалечихме един от друг, добавя момчето. По думите му вече не могат да намерят за какво да си говорят в редките моменти, когато са заедно.
Вече съм достатъчно голям, за да разбирам, че двама души няма смисъл да живеят заедно, когато любовта си е отишла, но въпреки това ми липсва сплотеността, която имахме. Чувствам една празнота в живота ми, споделя Мартин.
Различна е ситуацията при 17-годишната Ивелина. Родителите й са разделени от доста години. „Не съм преживяла травматично развода им, защото бях твърде малка. Отначало си мислех, че баща ми е в командировка и ще се върне, тъй като работеше в чужбина. По-късно като тръгнах на училище майка ми ми разказа, че вече няма да живее при нас“, разказва Ивелина. С нея сме много близки и това ни сплоти още повече, добавя момичето. Сега баща й има друго семейство, но родителите й са запазили приятелски отношения и често се виждат.
След години скандали родителите на Милена решават всеки да поеме по пътя си. За нея донякъде това е облекчение, защото поне няма да е свидетел на ежедневните „престрелки“ помежду им. След време обаче всеки от тях си намира нова половинка и започват да „забравят“ все по-често за нея. Проблемите за нея започват обаче след като майка й преживява няколко несполучливи връзки. Освен, че кани приятелите си у дома, тя доста трагично изживява раздялата с тях. Единствен отдушник в критичните моменти се явява 16-годишната Милена. „Натоварвах се много, а и не ми беше приятно да идват непознати мъже у дома. Дори по едно време започнаха да ми се присмиват за връзките на майка ми и ужасно се срамувах, казва момичето. Заради нея, не исках да погледна момчета, въпреки че почти всичките ми съученички си имаха гаджета.
Милена успява да преодолее трудния момент благодарение на приятелката си и нейната майка, която в един момент й става опора. „Понякога я чувствах най-близкия човек до себе си. Тя беше много мила с мен и ме изслушваше търпеливо. Никога не ми натякваше, а по-късно проумях колко деликатно ми е давала съвети“, споделя момичето.
ЕКСПЕРТЪТ СЪВЕТВА
Всеки развод е психотравматично изживяване за всяко дете, независимо от неговата възраст. Разводът е свързан често с представата, че носиш вина за раздялата на родителите си, и страха, че ще загубиш някого, когото обичаш и който те обича. Децата трябва да са наясно, че когато родителите им се разделят, те няма да загубят нито майка си, нито баща си, но възрастните вече няма да живеят заедно.
Родителите трябва да обяснят на децата, че проблемите са между самите тях. По-тежко от един развод е запазване на фалшивия мир „в името на детето“. Децата са като мимози и усещат всеки фалш и лъжа между възрастните.
Най-труден вариант при развод е вариантът, при който единият от родителите използва детето като разменна монета, средство за поставяне на другия на колене, манипулация или когата внушава омраза към другия родител.
Като вещо лице съм наблюдавала в много дела синдрома на родителско отчуждение (когато единият родител настройва детето срещу другия).
Това е много типичен феномен и за българските родители. Много трудно се преодолява тази обработка на детския мозък, а и родителят не си дава сметка каква поражения нанася върху емоционалното и социално развитие на детето. Затова препоръчвам в ситуация на развод – по-малко чувства, повече възпитание.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
