За наказанията на детето като метод на възпитание вероятно всички знаят. Може би в детството много от нас са ги изпитвали върху себе си. На някои родители, обаче не е съвсем известно, че понятието наказание е твърде обширно и има свой вид и структура. В тази статия ще се постараем да разделим и опишем основните видове наказания.
1. ОСЪЗНАВАНЕ НА ЧУВСТВОТО ЗА ВИНА
Същността на наказанието се състои в това, че възрастният подчертава онова, което е недопустимо и неправилно в извършената от детето постъпка, с цел да се извади чувството му за вина. Прилагането на този метод е актуално само когато моралните норми на детето се намират в стадий, в който чувството за вина означава осъзнаване на добрите и лошите страни. Трябва добре да се помисли преди да се прибегне към този вид наказание, за да не се допусне развитие на ниска самооценка у детето. Ако, обаче “виновникът” сам осъзнава недостойнството на своята постъпка, то тогава е напълно излишно да се подчертава неговата вина. Това, ако се случи, би било крайно вредно.
2. ЕМОЦИОНАЛЕН НАТИСК
В резултат на собствената си емоционална неустойчивост, родителите биха могли да излеят гнева и яростта си върху детето. Това води до притъпяване чувството на емпатия у детето и то спира да реагира на проявените емоции от заобикалящите го хора. В един момент детето започва да изпитва постоянен страх от родителите, което е неправилно и недопустимо.
3. ОБЯСНЯВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА
Целта на този метод е да се обясни на детето как извършената от него постъпка би се възприела и оценила от околните. В действителност това не е наказание в истинският смисъл на думата, а по-скоро е мотив за размисъл върху извършената от детето постъпка. Обясняването на последствията от дадено поведение например, допринасят за способността на детето да развие умения обективно да оценява своите действия и какво би било тяхното значение за другите хора.
4. СЛОВЕСНИ НАПАДКИ
Неодобрителното поведение на детето може да бъде изразено от неговите родители вербално – под формата на коментари, упреци и присъди, които носят крайно негативен смисъл. Последствията от такова наказание могат да бъдат разрушителни за малкия човек. В крайна сметка в своите стъпки детето се ориентира по думите на родителите и по тяхната оценка – послушен/непослушен. В резултат на такова наказание то може да развие неувереност в себе си, чувство на постоянна тревожност, изолираност, стремеж към избягване на всичко ново и непознато, чувство за безполезност, което разбира се не се отразява по най-добрият начин върху развитието му.
5. ПОЗИЦИЯ “СТРАНИЧЕН НАБЛЮДАТЕЛ”
Този подход се явява най-сложен именно за родителите. Чрез позицията на “страничен наблюдател” се дава възможност на детето само да помисли върху извършената от него постъпка, да направи изводи и по възможност да се опита да поправи всичко самостоятелно. Не е нужно веднага да се посочва негативната постъпка на детето, а да му се даде време самостоятелно да вземе решение за това. Например, ако детето е разсипало или разляло нещо е важно да се определи действие съответстващо с неговите сили и възраст. Родителят в тази ситуация може да помогне и да бъде пример за подражание.
6. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПОТЕНЦИАЛНО ОПАСНИ ДЕЙСТВИЯ
Използва се тогава, когато постъпките извършени от детето могат да нанесат вреда на неговото здраве, това на заобикалящите го или имуществени вреди. В такъв случай действията на детето трябва да бъдат прекратени незабавно. Ако детето, обаче отреагира на блокадата от родителя бурно и негативно е добре да се изчака, докато се успокои, а след това спокойно и тихо да се проведе разяснителен разговор за конкретната ситуация.
7. КОНФЛИКТ “НА ПАУЗА”
Методът е оправдан, когато детето се намира в състояние на “емоционална буря” и незабавната реакция само би влошила ситуацията. В такъв случай е добре конфликтният момент да бъде поставен “на пауза”, до момента, в който настъпи емоционална стабилност, а след това задължително да се обсъди.
8. ЛИШАВАНЕ ОТ УДОВОЛСТВИЕ
Тук става въпрос за забрана или ограничаване на компютърни игри, гледане на анимационни филми, отказ от покупки на играчки, сладки и др. Методът е ефективен при деца във всяка възраст, но прилагането му трябва да бъде дозирано и да не граничи с узурпиране на властта, за да не възникне в детето чувство на безнадеждност.
9. ИГНОРИРАНЕ
В отговор на детските постъпки има родители, които показателно отказват всякакви взаимодействия с детето, изразявайки ги с думи от типа “ Не се нуждая от теб” или подобни. На практика това отношение може да предизвика у детето състояние на тревожност, страх, чувство на неясна опасност и несигурност.
10. ОГРАНИЧАВАНЕ НА СВОБОДАТА ЗА ДВИЖЕНИЕ
Това не е нещо по-различно от познатото на много от нас “отиди в ъгъла”, “няма да излизаш от стаята си”, “няма да излезеш на улицата”. Това е мярка, същността на която е да ограничи или да забрани всякаква дейност. Последиците от такива наказания са винаги негативни. Нарушаването на свободата за движение се възприема от детето като състояние на абсолютна безпомощност, която може да доведе до ред разрушителни състояния, развитие на отрицателни реакции или обратното – пълна покорност и емоционална пасивност, чувство на постоянна зависимост от възрастните, несамостоятелност и неспособност да се взимат решения.
11. НАКАЗАНИЕ ЧРЕЗ ДЕЙНОСТ
Случва се когато провинилото се дете е принудено да направи нещо определено за наказание. Например “ Ти днес не беше послушен на детската площадка, затова ще четеш книга цял час”. В този случай мотивите за наказание не са ясни за детето и процесът се възприема от него като издевателство от страна на родителите. Честото използване на този вид наказание може да доведе до покорност и пасивност, до подчиняване на всякакви изисквания, които биха могли съществено да забавят или разрушат формирането на личността на детето.
12. ТЕЛЕСНИ НАКАЗАНИЯ
Този метод на възпитание е абсолютно недопустим. Това говори за емоционална неустойчивост и неумение на родителя да създаде здрава връзка на общуване с децата си. При детето подобни мерки се асоциират с болка, страх и унижение, което не допринася за развитието на една хармонична личност. Неприемливо е дори детето да бъде заплашвано с физическа разправа. Подобни наказания повличат след себе си агресивност, неспособност за правилно общуване и разрешаване на конфликтни ситуации по мирен път.
Обобщавайки, бихме могли да кажем, че само някои от изброените способи за наказание се явяват хуманни и ефективни. Употребата им трябва да бъде много внимателна и предпазлива. Спокойствието и конструктивността на родителите е гаранция за успешното решаване на всички конфликти.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
