Conduct disorder е най-серозното психиатрично разстойство в детска възраст. Характерно е с абсолютно пренебрежение, неспазване и престъпване на социалните норми и личните права на другите. Обичайно за децата с това разстройство е агресивното им поведение срещу хора и животни- жестокост, битки, тормоз, насилие, включително използване на опасни за живота предмети и оръжие; неуважение и престъпване на личната собственост на другите- разрушителност, подпалвачество; нарушение на социалните норми и закони- бягства от училище и дома, измами, кражби, взлом.
Докато при другите поведенчески разстройства децата са гневни, провокативни и неподчиняващи се, тези със CD, въпреки че притежават чертите на горните, пристъпват към действия дори без да има предварителна индикация за намеренията им или конкретен “повод” за тях- тяхното поведение изглежда напълно реактивно.
Децата със CD се разделят на два типа в зависимост от началото на разстройството- с начало детство, т.е. преди 10 години и с начало юношество. Въпреки че има възможност да се диагностицира още в предучилищна възраст, разстройството рядко се наблюдава преди училищна. Вероятно това е свързано с “узряването”- едва на седем детето има възможност да излезе от непосредствено случващото се, да има свои хипотези за причините и следствията, диференцирало се е напълно от външния свят, има богат репертоар за социални взаимодействия, достатъчно опит и познания за социалната среда, способност за самоконтрол. Възможно е CD с начало детство да е наследник на опозиционното разстройство. Обикновено диагностицирано след 4 годишна възраст, тъй като негативизъм и опърничавост са типични характеристики на 3- 4 годишните, ODD продължава 3- 4 години- ако след това не отшуми, при около 40% се трансформира в асоциално поведенческо разстройство.
Вторият тип CD е с по-благоприятна прогноза. С начало юношество е по-малко вероятно проблемното поведение да включва физическа агресия. Благоприятен фактор са и взаимоотношенията с другите- съществуват патерни на взаимодействие, които не са само разрушителни. Тук опасността е включване в групи със себеподобни и банди, което се среща често, и евентуалната неспособност да се отдели от тази среда и продължението на този поведенчески стил през целия живот. За разлика от първия тип, тук дисбалансът момичета- момчета е значително редуциран.
Двата типа CD с различно начало предполага увеличение на разпространението по време на юношеството, като ръстът при момичетата е по-висок. Юношеството като период на разрешаване на задачи от целия жизнен цикъл- изясняване, преформулиране и/или трансформиране на старите избори, предусещане и подготовка за бъдещите и директен сблъсък със средата и реалността, както и неотложена обратна връзка от нея, е критичен за появата на CD. Често след този период разстройството преминава и отшумява, явява се като реакция на загубата на детството. Не във всички случаи обаче става така, особено когато CD се съпътства и с друго разстройство.
Внимателното изследване на деца с CD почти винаги разкрива други невропсихиатрични разстройства. Най-често асоциалното поведенческо разстройство съществува с другите поведенчески разстройства. Чести са и комбинациите с обучителни затруднения, депресия, тревожност, злоупотреба с психоактивни вещества, синдром на Tourettes.
В зависимост различните изследвания от 30 до 90%(!) от децата със CD имат и ADHD (Attention Deficit Hyperactivity Disorder). Разстройството на хиперактивността е един вид катализатор за другите две поведенчески разстройства. При това съчетание вероятността за асоциално личностно разстройство в зряла възраст е най-голямо. Тъй като е установено, че жените, които пушат по време на бременността имат напрегнати, неспокойни и неотзивчиви бебета, с проблеми с вниманието и никотинът през пренаталното развитие е директно свързван със CD и ADHD, естествено продължение е развитието на несигурна привързаност. От една страна, майката е психически неузряла за отглеждане на дете, а от друга, темпераментът на бебето прави това истинско предизвикателство. В първия случай възможно е детето да придобие дезорганизирана привързаност, която е един от рисковите фактори за CD, а във втория- избягваща поради невъзможността на майката да разбере и откликне на непрекъснатите позиви, което по-късно ще е причина за дехуманизиране на другите и липса на емпатия. Така една от причините на дете с ADHD и CD е несигурният начин за свързване.
В предучилищна възраст децата с ADHD получават често негативна обратна връзка, заради неспирното си шаване и движение, дразнещо поведени и недисциплинираност- така те трудно изграждат позитивен образ за себе си. Съчетано с агресивност, разрушителност и незачитане, родителите и детето са въвлечени в принудителен стил на взаимодействие, което затвърждава негативните модели за справяне. Още по-трудно е в училището, където тези деца имат ниски постижения, взаимодействат с другите по неприемлив начин- още от рано са етикетирани като бандити и нехранимайковци. Абсолютно разрушителна е комбинацията на ADHD и CD. Тук диагностицирането на асоциално личностово разстройство в зряла възраст и/или сблъсъка със закона изглеждат неизбежни.
Подобна е пътеката и на деца със CD и обучителни затруднения- те се квалифицират като несправящи се в училище и нямат чувство за собствена ценност, което в тази възраст е изключително свързано с учебните постижения, ниското ниво на социална подкрепа, резултат от недобрите модели на интеракция, чувството за провал, следващо неуспехите, прави лицето лишено от протективни фактори и възможност за позитивно развитие на личността си.
Съчетанието на CD с депресия е по-често срещано при момичетата. Обикновено депресивната симптоматика е водеща, ако изобщо е налице, до началото на пубертета, когато се появяват и асоциалните симптоми. Често родителите не съобщават за никакви проблеми с децата си до пубертета. Момичетата рядко използват физическа агресия, те по-често бягат от дома, от училище, завързват чести краткоткотрайни сексуални връзки, свързват се с асоциални групи от връстници или по-големи от тях, употребяват психоактивни вещества. Тяхното поведение е към нарушение на статуса. При тази група деца и юноши съществува висок суициден риск предвид негативния възглед за света и себе си, сензитивност към отхвърляне, които характеризират депресията и високото ниво на активност и склонност към рисково поведение, характеристики на поведенчекото разстройство. Самоубийството е най-лошият изход за CD поради склонността да се избират методи с голяма вероятност за смъртен изход.
Тревожността, съчетана със CD, отслабва проблемното поведение. Агреивността може да е реакция срещу стимула, който събужда страх и/или опит да се възвърне контролът върху поведението. Тези деца често попадат в смесен статус- едновременно са и жертви, и мъчители. Често употребяват психоактивни вещества, използват алкохола за снижаване равнището на тревожност и тъй като отначало безпокойството им изчезва или се притъпява, съществува вероятност да развият алкохолна зависимост. След юношеството обикновено симптоматиката на асоциалното разстройство изчезва, така е и при депресия със CD, и в зряла възраст тези хора имат тревожни или депресивни проблеми. По принцип, достигналите пик нива на агресия в юношеска възраст, слизат до началните равнища (от предучилищна възраст) при момчетата и до по-ниски от началните при момичетата.
Често срещано е и съчетанието на CD със злоупотреба със вещества. Децата със CD е с пъти по-вероятно да пушат цигари на 9, да пият алкохол на 11 и да пушат марихуана на 13 години, в сравнение с нормалната извадка и са по-застрашени от нея да се пристрастят към психоактивни вещества. Също така при тях съществува висок суициден риск. Изложени са и на всички разстройства, обусловени от употребата на психоактивни вещества, което прави това съчетание с неопотимистична прогноза.
От изложението става ясно, че CD често се съпътства от други разстройства, което го прави по-трудно за овладяване от родителите и клиницистите и по-тежко за преживяване и “израстване” от децата и юношите. Колкото повече симптоми и диагнози, толкова по-лоша прогноза.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
