Eфектът на Пигмалион

Можем ли да сбъднем пророчество? Или как нагласите и очакванията ни към другите влияят върху тяхното поведение.

Митологичният кипърски скулптор Пигмалион изваял статуя от слонова кост. Женска фигура, която била толкова красива,че той се влюбил в нея и пожелал тя да оживее. Желанието му било така силно, че той повярвал в това оживяване и започнал всеки ден да поднася на статуята подаръци. Накрая Афродита се смилила над него и дала живот на женската фигурата от слонова кост.

Както в легендата, ефектът на Пигмалион е процесът, чрез който вярванията и очакванията на един човек към друг, могат да променят поведението на втория. Той започва да се държи по начин, който да отговори на тези очаквания и в крайна сметка да ги оправдае.

Въпросът дали съществува наистина този ефект, е провокирал учените да проведат различни изследвания, като едно от най-известните е от 1968г. на Р. Розентал и Л.Джейкъпсън. Те първи използват понятието „ефект на Пигмалион“, като това се явява и първото приложение на понятието за самоизпълняващото се пророчество в обучението, описващ очакванията в училище. Провеждат експеримент, който показва, че представянето на учениците е повлияно от очакванията на учителите за нивото на способностите на учениците. Тези резултати се оказали изключително показателни при обучението на някои по-трудни деца. Те имали слаби постижения, защото учителите им имали ниски очаквания за тях. И ако първоначално тези изследвания са свързани с интелекта на учениците, то в последствие Пигмалионовият ефект станал определеящ качествата им като цяло.

Ефектът на Пигмалион се наблюдава както в психологията, така и в икономиката. На него се базират голяма част от стратегиите за управление. И дори в медицината плацебо ефектът е по-скоро производен на Пигмалионовият, отколкото странен феномен. Често той повлиява и взаимоотношенията в партньорските двойки. Когато например ревността е неоснователна, но води до поведение, което в крайна сметка отдалечава патньора.

Безспорно обаче, една от областите, в които този ефект изпъква най-осезаемо, е учебният процес и интеракцията учител-ученик. Очакванията на учителите за учениците и най-вече обратната връзка, която им дават, базирана на тези очаквания, се оказват от огромно значение. Особено силно влияние имат върху мотивацията на учениците. Като тя, мотивацията, може да бъде както предизвикана и увеличена, така и потисната. А, когато Пигмалионовият ефект влияе по негативен начин, при това съвсем незабелязано върху даден ученик, може да му се отнеме възможността да развие реалните си ресурси.

Затова един опитен учител трябва да осъзнава значението на собствените си очаквания в оформянето на реакцията си пред учениците. Добрият учител трябва да се опитва да дава положителна обратна връзка винаги, когато това е възможно. Ако например при дете с дислексия се акцентира върху други области, в които се справя много по-добре от четенето, това ще повлияе на увереността му като цяло. А когато едно такова дете добие нужното самочувствие и осъзнае (с помощта на учителя), че затруднението с четенето е преодолимо, при положение, че с математиката или други науки се справя много по-добре, то тогава и общата му мотивация би се повишила. И , разбира се, обратният вариант – ако учителката е свикнала то да не може да чете и това е единственият начин, по който възприема ученика, разбира се не би очаквала и дори не би дала възможност той да покаже потенциала си в други сфери.

Това с пълна сила важи и за отношението между родител и дете. Ако родителят приеме,че на детето му е трудно да се справи с дадена дейност и винаги му помагам, за да го предпази от грешки и провал, то със сигурност само ще приеме тази наложена му съдба на несправящо се и в крайна сметка ще бъде точно такова.

Вярата, която родителите имат в своите деца от ранна възраст, може да помогне на развиващата се личност сама да повярва в себе си, което е необходимо условие за едно удовлетворяващо функциониране. Именно това начало на действие, започващо от очакванията на другите е на базата на ефекта на Пигмалион. Ефект, който ни показва по какъв начин може да се промени поведението ни поради тези очакванията. Той се оказва мощен фактор за освобождаване на енергия, водеща до съвкупност от действия, които водят до „саоосъществяващото се пророчество”.

За съжаление, динамиката може да бъде насочена както в положителен, така и в негативен план. Затова е важно да си даваме сметка за начина, по който възприемаме другите и най-вече децата си. Да се опитваме да избягваме нагласи, които могат да щамповат ментален етикет, който да повлияе цялостното развитие на личността.

Използвана литература: