СТРУКТУРИРАНА ОСНОВА ЗА КОМУНИКАЦИЯ С ГРАНИЧНИ ЛИЧНОСТИ ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ПОЗИТИВНА ПСИХОТЕРАПИЯ
ВЪВЕДЕНИЕ
Те имат поглъщащ страх от самота и правят всичко възможно, за да я избегнат, независимо дали е реална или въображаема.
Те имат нестабилни и напрегнати междуличностни отношения – с идеализация и обезценяване, вкопчване и избягващо поведение; виждат света в черно-бяла светлина, в крайни състояния – “или всичко, или нищо”.
Те имат устойчиво разстройство на идентичността, неустойчива представа за себе си.
Те не владеят своите емоции и импулси, лесно преминават към действие.
Те могат да бъдат саморазрушителни.
Те имат внезапни промени на настроението с епизоди на депресия, раздразнителност и тревожност.
Те имат хронично чувство на празнота.
Те страдат от пристъпи на неконтролируем гняв.
Те имат преходни, свързани със стреса параноидални идеи и симптоми на дисоциация.
Кои са те? Това са личности с гранично личностово разстройство, ако покриват пет от деветте посочени по-горе критерия по DSM-IV, описани подробно от Дж. Крейсман и Х. Страус в книгата им “Ненавиждам те – само не ме изоставяй!”
Споменатите характеристики могат да варират по своята интензивност и експресия, като редица симптоми е възможно да се овладеят и да се смекчат с подходяща терапия и подкрепа.
ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ОКОЛНИТЕ И КОМУНИКАЦИЯТА
Тези личности рядко ще ни оставят равнодушни. Днес за тях сме ангел, слязъл от небесата, утре – Баба Яга. Сега сме обожавани – в следващ момент отхвърлени, но… все пак негласно задължени да сме “наоколо”, за да не породим у тях чувството за изоставяне. Всъщност, и без нашата помощ те ще го изпитат, било като следствие от собствения си страх, който прави вниманието им негативно избирателно, било като реакция на наш опит да сложим някаква граница, например.
И да – ние не смеем да изразим открито своите чувства, да се защитим, да кажем “не”.
И ще броим до сто, преди да им посочим някакво задължение или, не дай си Боже, грешка.
И горко ни, ако ние самите сгрешим или по един или друг начин ги разочароваме. А за последното – малко им трябва.
От техните прояви нерядко боли, но на практика те се борят със собствената си болка.
Те могат да бъдат наши близки, любими, колеги, не особено любими. Комуникацията с тях може да бъде както безкрайно очарователна и емоционално зареждаща, така и силно объркваща. Но практически винаги ни държи “на нокти”, поради непредвидимостта си, хаоса и недоумението, което ни създава. Понякога поражда и отчаяние, че нямаме никакъв шанс да се чуем и да се разберем.
КРИЗИСНИТЕ МОМЕНТИ И УСЕЩАНЕ ЗА БЕЗПОМОЩНОСТ
Необходимо е да знаем, че в моментите на силна емоционална буря при тези личности “ние имаме работа с непробиваемо и хаотично вътрешно енергийно поле, което се характеризира с три основни емоционални състояния:
ужасяващо чувство на самота,
усещането, че никой не ги разбира, и
потискащо чувство на безпомощност“. (Kreisman, Straus)
В такива ситуации шансът за продуктивен контакт изглежда близо нулев. Но… има начин той да стане поне малко по-висок.
МОДЕЛЪТ ЗА ЕФЕКТИВНА КОМУНИКАЦИЯ – SET-UP
За тази цел е създаден последователен, структуриран модел за комуникация с гранични личности, който е доста разбираем и лесно приложим в семейството, приятелските отношения, клиничната среда и ежедневието. Подходящ е не само за взаимодействие с хората с гранично личностово разстройство, но и по принцип в ситуациите на силни емоции, конфликти и кризи с всички други хора, с които влизаме в контакт.
Системата SET-UP е именувана по първите букви на стъпките на комуникацията:
Support (Подкрепа)
Empathy (Емпатия)
Truth (Истина)
Understanding (Разбиране)
Perseverance (Постоянство)
Support (Подкрепа) – “Искрено съм обезпокоен за това, как се чувстваш”, „Твоето състояние ме тревожи“.
Тук акцентът е в собствените чувства на говорещия, както и в посланието му за готовността да окаже подкрепа.
Empathy (Емпатия) – “Изглежда, се чувстваш ужасно”, „Звучи така, сякаш се чувстваш отхвърлен“, „Имам усещането, че си много наранен“.
Акцентът се мести към чувствата на отнесения от афективния вихър. Това е деликатен опит да се признаят емоциите, без да твърдим нещо от сорта “Знам, колко ти е зле”. Последното само би усилило конфликта, защото… не, ние не знаем. Но можем да споделим, какво виждаме отстрани, как това изглежда за нас.
Truth (Истина) – “Ето какво се случи… Имаме еди-какви си последствия… Мога да направя това и това. Ти какво възнамеряваш да направиш?”
Докато Подкрепата и Емпатията представляват субективни заявления и установяват чувствата на участниците, Истината признава реалността на проблема и се обръща към обективната и практическата страна на нещата.
Това е най-важната част от SET-UP, също така и най-трудната, поради проблематичната връзка с реалността на граничната личност.
Understanding (Разбиране) – Вникване в динамиката на комуникацията и чувствителност към потребностите на другия. Приемане и контакт. Задаване на уточняващи въпроси.
„Искам да разбера малко повече“, „Сподели ми, как го виждаш ти“, „Нека само да сверим, дали те разбирам правилно“.
Perseverance (Постоянство) – Спокойно устояване в границите и в реалността такава, каквато е. Ясно и предвидимо присъствие.
„Разбирам, че ти е трудно, но имаме тези факти и необходимостта да измислим нещо“, „Уговорката остава същата“, „Можем да говорим за това отново, когато и двамата сме спокойни“.
SET-UP И ТРИТЕ СТАДИЯ НА ИНТЕРАКЦИЯ В ПОЗИТИВНА ПСИХОТЕРАПИЯ
Като се вгледаме в предложената от Крейсман и Страус система на комуникация, ще видим, че тя има доста допирни точки с Трите стадия на интеракция, определени от метода Позитивна психотерапия.
Тези стадии са:
1. Свързване
2. Диференциране
3. Автономност
Те представляват етапите на развитие и разгръщане на отношения, било детско-родителски, партньорски, терапевтични или други, и се свързват по особен начин с базовите способности на човека: Първичните (на Обич) и Вторичните (на Познание).
Нека съпоставим тези аспекти на Позитивна психотерапия със стъпките на SET-UP.
СВЪРЗВАНЕ – доста добре се асоциира със Support (Подкрепа) и Empathy (Емпатия).
Функцията на този стадий е установяване на контакт, създаване на сигурност, както и усещането “не си сам”. Според метода Позитивна психотерапия тук са водещи първичните способности, такива като деликатност, доверие, търпение, контакт.
ДИФЕРЕНЦИРАНЕ – логично ни препраща към Truth (Истина).
Функцията на този стадий е конфронтиране с действителността, въвеждане на различното, поставяне на граници, изправяне пред отговорността (без обвинения или укори). Тук на преден план излизат вторичните способности: ред, точност, честност, учтивост.
АВТОНОМНОСТ – очевидно има доста общо със Understanding (Разбиране) и Perseverance (Постоянство).
Този стадий представлява синтез между СВЪРЗВАНЕТО и ДИФЕРЕНЦИРАНЕТО, съответно и комбинация от първичните и вторичните способности. Можем да сме в контакт, без да се сливаме. Даваме пространство и право на чувствата, но не се заразяваме взаимно с емоциите и афекти. Оставаме в реалната действителност с усещане за безопасност и взаимно приемане. Признаваме собствено авторство и индивидуална сила на всеки участник в ситуацията, както и достойнството на личността противоположно на позицията на жертва.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ
Необходимо е да подчертаем, че SET-UP се явява един добър инструмент, който може да улесни и подобри взаимодействието и комуникацията с гранични личности и като цяло по-трудните моменти с всеки друг човек, но е добре да си даваме сметка за няколко съществени неща.
ПЪРВО. Подобно на вълшебните инструменти в приказните истории, въздействието им се променя в зависимост от притежателя – неговата сила и слабост, съзнаваните и несъзнаваните му мотиви. И ако вместо желанието да установим контакт и да разрешим конфликта сме обзети по-скоро от нуждата от контрол, потребността да изглеждаме “добри” в нечии очи, ако жадуваме за възхищение или пък сме убедени, че “психологията не помага”, това обагря прилаганата техника, която, вместо да постигне първоначалната си цел, е вероятно да създаде още повече неразбирателство и усещане за отчужденост.
ВТОРО. Даже и вълшебните инструменти имат свои ограничения и не гарантират всемогъщие. В редица случаи, въпреки усилията и добрите намерения, можем да претърпим фиаско. И тогава добрата връзка със себе си и вътрешната устойчивост биха били незаменима опора за нас.
ТРЕТО. Всички ние имаме гранични зони и в някои моменти от живота е възможно да регресираме до гранично функциониране.
Поради тези причини, а и не само, себепознанието и саморефлексията все така остават важна база както за себеизграждането ни като личности, така и за зрялото ни взаимодействие с другите.
/В текста са използвани материали и цитати от книгата “Ненавиждам те – само не ме изоставяй”, Дж. Крейсман и Х. Страус (Jerold J. Kreisman, Hal Straus)/
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
