Third Culture Kid – един нов термин и факт, който заслужава повече внимание, защото днешните поколения деца са точно такива: деца, които се сприятеляват бързо и лесно с всяка култура, приемат я за своя, чувстват се добре сред приятели от различни националности и могат да те поздравят и да ти кажат „обичам те“ поне на пет езика.
Third Culture Kid according to sociologist David C. Pollock: “A Third Culture Kid is a person who has spent a significant part of his or her developmental years outside the parents’ culture.” (Pollock & Van Reken, 1999)
Терминът е въведен първоначално за деца на семейства, които поради служебните задължения на единия от родителите са били преместени да живеят в друга държава. В повечето случаи това са били семейства на дипломати, военни и други. В днешно време обменът на специалисти в силно развитите държави е много голям. Големите компании обхващат обширни територии и имат подразделения на различни континенти и в различни държави, това от своя страна води до голям поток от професионалисти, които заемат високи постове и често ротират на различни позиции между съответните държави. Младите хора също започват от рано своята професионална квалификация – като висше образование, практики, специализации или просто така популярните „студентски бригади”, което им позволява да израснат и да се изградят като личности в чужда за тях култура.
За по-старите поколения може да звучи почти фантастично, но за настоящите и бъдещи поколения деца разкази като този са реалност: Maximilien (17) experienced this fundamental feeling of strangeness throughout his life as a third-culture kid. “We left France when I was very little and moved to Portugal, then Peru and Canada, and now we’re here in Hong Kong. (Максимилиан (17) преживял това характерно странно чувство да бъдеш дете от трета култура. „Аз бях много малък, когато напуснахме Франция и се преместихме в Португалия, след това в Перу и Канада, а сега сме тук в Хонг Конг.“)
Тези деца познават много и различни култури, използват поне някоко езика и няколко азбуки, метрични единици, часови зони, а когато попиташ за приятелите им, започват да ги изброяват по държави и континенти. Лесно започват приятелства и се аклиматизират в нова среда, но донякъде това е резултат, че често им се налага да се сбогуват със старите приятели. Учат се от рано да ценят само вещите, които им трбват, за да се преместят на ново място и започват да летят, още преди да са се научили да ходят, което в материално и социално отношение може да ги направи много по-зрели от връстниците им. Изключително комуникативни са и успяват да се справят с всички предизвикателства, които едно пътуване в непозната култура би могло да им предостави, а това развива техните житейски компетенции. Това са изключително активни деца, които живеят с основните характеристика на настоящия момент, тъй като напускайки родната страна на родителите си, те се отдалечават от културните предразсъдъците на поколенията преди тях, а бъдещето е изпълнено с твърде много неизвестни за това къде те ще продължат своя житейски път.
Наравно с много положителни страни този нов феномен има и своите негативни страни. Често „децата от трета култура” губят представа за своята идентичност. Живеейки години наред далеч от културата на своите родители, те губят здравите корени с родната страна. Връщайки се след време, могат да преживеят културен шок и да останат неразбрани от своите връстници, преживели промените и културните особености на своя социум. В същия момент средата, в която са живели през последните години, колкото и гостоприемна да е към тях, винаги има езикови, национални или признаци от външния вид, които да поставят под въпрос дали наистина са пълноправни членове на дадената култура.
И все пак в днешния модерен свят мобилност, гъвкавост и личностни умения са основни движещи сили, а характеристики като „постоянен адрес“ и „националност по паспорт“, губят този смисъл, който са имали. Младите хора днес могат сами да сравняват, избират и харесват култура, която да отговаря на техните вътрешни потребности. Децата от малки търсят и намират прилики и разлики между тях и другите, но не с тази предубеденост, която възрастните имат, че едните са „бели“, а другите – „червени , „черни“, „жълти“ и тук не става дума само за раса, националност или религия. Може би точно за това е толкова важно да знаем как да отгледаме и възпитаме едни малки космополити, които да се чувстват добре „в собствената си кожа“ независимо в коя част на света попаднат.
Pollock, D.C. and Van Reken, R. E. (1999). Third Culture Kids: Growing Up Among Worlds. Nicholas Brealey Publishing.
http://www.internations.org/magazine/the-difficulty-of-life-as-a-third-culture-kid-15288
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
