Всяко дете изживява раздялата на двамата родители, въпреки че не всяко от тях изразява болката, която изпитва. Напълно нормално е детето да се чувства виновно за случващото се, защото макар и да знае, че родителите му се разделят, то рядко разбира само причините за това. Някои родители се опитват да скрият липсата на любов помежду си, както и ситуацията на раздяла като цяло. В практиката ми съм се натъквала и на случаи, в които родителите продължават да живеят заедно уж в името на детето. Въпреки че детето не разбира ситуацията по начина, по който я виждат възрастните, то усеща. То знае, че се случва нещо различно, нещо странно. Детето вижда, че родителите му не спят в едно легло вече, че баща му се прибира все по-късно и по-късно… Много хора си мислят, че могат лесно да излъжат децата и да прикрият истината с цел да ги предпазят. Истината е обаче, че точно тези лъжи и преструвки карат детето да изпитва вина. Децата в никакъв случай не трябва да бъдат намесвани в процеса на развод и не бива да бъдат карани да избират един от родителите си. Това, което могат да направят възрастните за децата е да разговарят с тях, да им обяснят ситуацията по достъпен за самите деца начин и да им позволят да бъдат тъжни и ядосани, но не и виновни.
Това, което е важно един родител да каже на детето си, когато се разделя със свооята половинка е, че детето не е виновно и причината за това е липсата на любов и разбирателство в самата двойка. Детето трябва да е наясно, че хората се разделят тогава, когато не се разбират вече помежду си и въпреки опитите да поправят взаимоотношенията си, не са успели и се е наложи да се разделят. Посланието към децата трябва да е, че хората не се разделят просто тогава, когато се скарат, а след като дълго време са се опитвали да общуват и да прекарват приятно времето си заедно, но това не се е случило. Ако кажем на детето, че причината за развода е това, че родителите му са се скарали, детето може веднага да съотнесе това към себе си и да започне да се страхува от забележките на родителите, за да не се разделят и с него. Затова е важно детето да знае, че разводът е процес, а не просто прищявка на възрастните в следствие на скандал.
Може би най-важното послание, което трябва да дадем на децата в този момент е, че те не са виновни. И това трябва да бъде назовано директно, без излишни думи. Децата имат нужда да го чуят и да го знаят.Ако не им съобщим тази важна информация, те дълго ще мислят, че причината е била в тях и така ще растат с това чувство, което пък от своя страна може да доведе до други последствия.
Има и още нещо, което би могло да подпомогне процеса на разделяне с единия родител за детето. Ако двойката се разделя по един мирен начин, без много шум, с договорки за това кога бащата например ще вижда детето, това също е важно да се каже на самото дете. То трябва да знае кое от взаимоотношенията му с родителите ще си остане същото, защото въпреки голямата промяна, то ще иска и ще търси тази сигурност и постоянство. Можем да кажем на детето, че баща му ще продължава да го води на училище всеки ден (само ако това наистина е така) или че всяка седмица ще могат да играят любимата му игра в дните, в които той идва да го види. Детето трябва да е наясно, че родителите му ще продължават да бъдат негови родители дори тогава, когато не живеят с него и не го виждат всеки ден.
А най-важното от всичко е детето да знае, че вие го обичате и ще продължавате да го обичате, дори и да се преместите да живеете в друг град. Кажете му го! Позволете му да знае, че вие сте му майка/баща, че ще останете тези хора за него , че го обичате и че няма да спрете да го обичате въпреки всичко!
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
