АНОТАЦИЯ:
В настоящата разработка представяме Фокусирания към решения подход /ФРП/ основно в контекста на терапевтичната практика, като обръщаме внимание, че този подход се използва от различни консултанти в много по-широк социален аспект. ФРП включва в себе си както фокусираната към решения кратка терапия, така и някои други направления (като Ретийминг – програма за работа с екипи, Насочен към решения коучинг, методът „Детски умения”, Фокусирани към решения лидерски умения и др.) основани на допускането, че промените са не само възможни, но и неизбежни, и че клиентите имат достатъчно експертен опит, за да ги осъществят. В този смисъл, основната цел на подхода е да доведе клиента до желаното от него бъдеще, вместо да се занимава с неговото (травматично) минало. Подходът е високо ефективен в институционална среда – бизнес организации, училища, детски градини, затвори и др. Използва се при работа със зависими лица и психиатрични пациенти, а също така за само-помощ в ежедневни ситуации изискващи вземане на решения, основаващи се на постижими цели и наличните ресурси на всеки човек.
ПРОИЗХОД
През последните десетилетия методите и подходите за провеждане на терапия и консултиране на хора нараснаха неимоверно много. Според някои изследователи, наброяват около 250, според други – дори надхвърлят 400. През 80-те години на миналия век, сред тези подходи особена популярност доби Фокусираната към решения терапия (ФРТ). Идеите се развиват от Steve de Shazer, Insoo Kim Berg от Център за кратка фамилна терапия в Милуоки, Уисконсин, които в продължение на десетилетия разработват метода заедно със своя екип.
За предтеча на фокусирания към решения подход (ФРП) те сочат Милтън Ериксон, който използва времето в терапията като пластичен материал. С някои клиенти той говори само няколко минути, а с други работата продължава няколко часа. Честотата на срещите с клиентите при М. Ериксон също е различна. С някои клиенти се среща всеки ден, с други – веднъж седмично или през по-продължителни периоди от време. Тези разлики в използването на терапевтичното време се свързват с различните моменти, в които се появява и оформя решаващия фактор – конструирането на смислена за пациента, реалистична, практическа, конкретна и постижима цел. В хода на терапевтичния разговор на Ериксон с клиентите му, винаги се стига до този резултат, независимо от безкрайното разнообразие на теми, които той обсъжда с тях.
КАК РАБОТИ ФРТ?
При фокусираната към решенията терапия избягваме да обръщаме внимание на теории на човешкото поведение, както е при класическите терапевтични подходи. Смятаме се дори, че една всеобхватна Теория (като тези на Маркс и Фройд например), обясняваща както индивидуалните психични явления така и социалните процеси, е не просто излишна, но и вредна. Живота се разбира като непременно по-богат от всяка обясняваща го теоретична схема. Подхода е основан на елементарния и наблюдаем във всяка терапевтична ситуация факт, че психотерапията е разговор. И по конкретно – това е специализиран и структуриран разговор, в хода на който терапевт и клиент се опитват да конструират една по-добра реалност за клиента. Поради този факт (често пренебрегван може би точно поради своята очевидност) особено внимание се отделя на това как работи езика.
Може би, защото всички ние непрекъснато говорим, струва ни се че познаваме езика и разбираме как той работи. Ежедневното ни отношение към езика приема, че той просто отразява реалността – някаква независима от езика грамада от факти. Промените в реалността като че ли се осъществяват преди промените в езика и просто се отчитат от него. Традиционното западно мислене най-общо приема, че езикът представя някак реалността и обща цел на науките е истината, т.е. вярното на реалността нейно представяне в езика. Според будизма езика блокира достъпа ни до реалността и се нуждаем от медитативното му “изключване”, за да влезем в досег с безсловесната действителност – състояние описвано като просветление.
При ФРТ приемаме едно постструктуралистично или конструктивистко виждане за езика [de Shazer & Berg, 1992; Harland, 1987]. То предполага, че езикът е реалността. Затова е нужно да изследваме езика, ако искаме изобщо да изследваме нещо. Този начин на мислене предполага, че е нужно да погледнем как езика (който е тук далеч преди нас) е организирал нашия свят. Вместо да търсим смисъл зад и под езика използван от клиента, можем да вървим със самата му употреба в хода на разговора. Обратно на ежедневните ни представи, промяната се разглежда като случваща се в езика. Това, за което говорим и начина, по който говорим създават промяната, която се използва за генериране на промяната в живота на клиента. Ако приемем метафората, че психотерапията е огледало за клиента, ФРТ е такова огледало, в което се отразяват неговите желания и цели, умения, възможности, силни страни и успехи. Този подход е най-вече една ефективна практика, основана на ясни методологични правила, която не се интересува от причинно-следствени допускания и хипотези. При изграждането на решението на проблема, не се търсят неговите причини, а се фокусира върху формулирането и преформулирането на цели и намиране на практически стъпки, съставляващи в крайна сметка решението. Това е изкуството във ФРТ “като да обърнеш течението на водата, така че силата й да издълбае ново русло”, по думите на М. Ериксон. Правенето на терапия е просто използване на набор от полезни процедури за постигането на цели; “истинността” в най-добрия случай е илюзия, а в най-лошия – бедствие [Weakland, 1994].
Оплакванията на клиентите са само обяснения – защо те са дошли на терапия, докато поставянето и постигането на техните цели е централна дейност за решаването на затрудненията им [Miller, de Shazer, 1991]. Терапевтичните разговори са целенасочени езикови игри, опитващи се да отговорят на основния въпрос: “Как искате да е различен вашия живот?” Общи дефиниции на проблемите и решенията са невъзможни, тъй като всяко оплакване и всяка цел съдържат конкретни аспекти, които отсъстват в други случаи. Производна на системните подходи, ФРТ дефинира системата като терапевтичното взаимодействие между клиент(и) и терапевт(и). Човешките системи изобщо се разглеждат като лингвистични системи [Anderson, Goolishan, 1988]. ФРТ се интересува от конкретните начини, по които терапевтичните разговори могат да се организират, за да произведат осъществими решения на оплакванията и проблемите на клиентите. Установяването на терапевтична цел е необходимо, защото това е единственият начин, по който и терапевтът, и клиентът могат да разберат, че живота на клиента се е променил, т.е. терапията е била успешна и може да приключи. Очевидно е също, че след като веднъж са били установени целите, може да се разбере и дали терапията се е провалила и съответно трябва да се прекрати поради това че не върши работа. Така терапевтичният процес може да включва четири (не винаги свързани помежду си) езикови игри:
1. Оплакване, което да оправдава терапията (неинтересно в контекста на ФРТ);
2. Цел, която определя как ще приключи терапията;
3. Разговори които водят клиента към постигането на целта;
4. Приключване на терапията.
Прави впечатление, че ФРТ е ограничена във времето, неинвазивна практическа дейност, напълно лишена от потенциал за създаване на зависимост у клиента към терапевта. Дълго продължаващият терапевтичен разговор се разглежда като неуспех, тъй като една от целите на терапията трябва да е решаването проблема на клиента и приключването на терапията максимално бързо. Конструираните сценарии на решенията са по-скоро “кратки разкази”, а не “толстоистки романи”. Избягва се употребата на какъвто и да е професионален жаргон. Разговорът се води на обикновен и прост език, като максимално се използва този на клиента.
Терапевтът, избрал да работи по този метод, го чувства като свой собствен. При трудни моменти в терапията терапевтът изразява себе си, а не еди кой си или някакво деперсонализирано присъствие. Работи се основно със състоялите се и очаквани промени. Към клиента (независимо от представения проблем, интензивност на оплакванията, давността им и т.н.) се подхожда с абсолютната увереност, че промените са не само възможни, но и неизбежни и че движението към по-добро е естественото развитие за всеки човек. В разговора терапевтът не само използва езика на клиента, но и го насочва към визуализация на желаното бъдещо състояние на нещата – решението – чрез т.нар. “видео-език”.
Добре формулираните терапевтични цели има следните общи характеристики:
1. Те са по-скоро малки и конкретни, отколкото глобални и неясни;
2. Имат смисъл за клиента и са желани от него;
3. Описани са в ясни и конкретни поведенчески понятия;
4. Постижими са в практическия контекст на живота на клиента;
5. Възприемат се от клиента като включващи “работа и усилие” от негова страна за постигането им;
6. Описани са като “началото на нещо” и включват нови поведения, а не като “край на нещо старо” и прекратяване на съществуващи поведения.
Отговорността на терапевта се състои в това да води разговора в полезна за клиента посока, да детайлизира картината на решението и да не допуска деградирането на разговора по посока на проблема или оплакванията. Дисциплината на говоренето е основна грижа на терапевта. Отговорността за вземане на решения е изцяло на клиента. Рамката на терапевтичните взаимоотношения дава възможност на клиента ясно да разбере, че отношенията му с терапевта са кратковременни и съществуват единствено за постигане на конкретната цел, определена от двамата и желана от клиента. Друг тип отношения клиент-терапевт не се дефинират и обсъждат. В етичната рамка на ФРТ това би се характеризирало като излишно, манипулативно и ятрогенно въздействие.
Социалните връзки на клиента имат съществено значение и влияние в терапията. Терапевтът помага на клиента да съумее да реши стоящия пред него проблем и да се издигне на по-резултативно ниво на функциониране в реалния свят. Затова често в терапевтичните сесии се включват близките на клиента или хора, с които той живее, работи или общува по значим за него начин. Дори когато клиента е сам на интервюто, той се стимулира към описание на реакциите, действията и отношенията на тези хора – най-вече във връзка с очакваното им или актуално участие в реализирането на решението. Понятие за терапевтично пространство не се дефинира, тъй като то е навсякъде около клиента. Това е терапия по всяко време и навсякъде, където клиента желае. Може би това е една от особеностите, поради които терапевтичния резултат при ФРТ идва бързо.
ФРТ е метод, който изключително добре приляга на настоящите условия в нашето общество – много проблеми и малко пари. Терапията е икономична за клиента, защото плаща за по-малък брой сесии, а така терапевтът може да има по-голям брой клиенти. Това е и единственият установен до сега “страничен ефект” на подхода – той осигурява бързо и радикално напускане на терапевтичната ситуация от страна на клиента, което не е в материален интерес на терапевта (ако той има ограничен брой клиенти). Не случайно по света методът е най-разпространен в тези страни, където се заплаща не за брой сесии, а за ефективност от проведената интервенция.
Радикалното различие от класическата психотерапия се състои в отказа да се анализира проблема на пациента, както и отричане на нуждата въобще да се обсъжда той. Вниманието на участниците в системата клиент-терапевт се насочва още от началото на терапията пряко към описание на решението. В повечето случаи се оказва, че между проблема и решението не съществува никаква връзка (което провокира основни разбирания у повечето терапевти и дори шокира при първата среща с метода).
Простотата на подхода изисква изключителна самодисциплина от терапевта и въздържание от търсенето на “скрит и дълбок смисъл”; цялата нужна ни за терапията информация е в това, което клиента казва – на самата повърхност на разговора, където винаги е била (вероятно трудно видима точно поради това).
НЯКОИ ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА ВЪВ ФРП, КОИТО ПРИЛАГАМЕ
· Ако нещо не е повредено, не го поправяй!
· Ако нещо върши работа, прави повече от същото!
· Ако нещо не върши работа, не го прави повече! Направи нещо друго!
· Никога не прави за клиента повече, отколкото той прави за себе си !
· Проблемите се случват на клиентите, а решенията се правят от тях.
· Приемай точно и буквално всичко, което клиентите ти казват !
· Терапията се прави заради бъдещето на клиента, а не заради миналото му.
· Клиентът е експерт на воя живот.
КАК ФРП ПОСТИГА ЕФЕКТИВНОСТ?
Редица изследвания насочени към психотерапевтичната ефективност откриват, че при всички форми на терапия независимо от тяхната модалност и теоретичната ориентация (аналитична, динамична, когнитивна, стратегическа и др.), честотата и броя на сесиите, специализацията към определени проблеми и др., основна роля имат четири фактора. Те влияят в различна степен за постигане на желаната и търсена от клиента промяна и включват:
1. екстра-терапевтични фактори (нещата, които се случват извън терапията и независимо от нея) – 40%;
2. фактори на взаимоотношенията – 30%;
3. надежди и/или очаквания – 15%;
4. структура, модел и техника – 15 %
С други думи, факторите за постигане на положителна промяна и намиране на решения на проблемите, които зависят от клиента, обхващат 85% от всички фактори в терапията. Това което прави Фокусирания към решения подход силно ефективен е, че основната насока на разговора и съвместната работа при него е към промяна при факторите, които зависят от клиента – екстра-терапевтични фактори и фактори на взаимоотношенията, очакването и надеждата. Затова за нас е важно да търсим и поддържаме този фокус на работа, чрез който изграждаме постижими цели заедно с клиента и постигаме набелязаните промени.
РАЗВИТИE НА ПОДХОДА:
В началото на своето развитие Фокусирания към решения подход добива голяма популярност като терапия, подходяща за клиники и консултативни кабинети. В края на 90-те години на миналия век, подхода постепенно започва да излиза от клиничния контекст и все повече да се прилага в училища, детски градини и образователни центрове. Постепенно, в началото на 21 век професионалисти от различни области започват да го пробват като метод за работа в организационна среда. Освен в САЩ и Канада, където подхода преживява бурно развитие и разпространение, институти и центрове развиващи ФРТ вече има в много страни от Европа, в Корея, Япония, Австралия и Латинска Америка.
Особена популярност получава в скандинавските страни, като във Финландия е признат за официален терапевтичен метод. Освен това се изучава в редица европейски университети. ФРТ се разпространява бързо по всички краища на света, създават се множество местни, национални и международни структури, ангажирани с прилагането, развитието, оценяването и преподаването й, като Европейската асоциация за кратка терапия (ЕВТА), Международната асоциация за кратка терапия (IBTA), Северноамериканската асоциация за кратка терапия (SFBTA), Института за кратка терапия, Хелзинки (Helsinki Brief Therapy Institute) и много др. ФРП добива все повече популярност и сред практиците от социалната сфера в България.
Литература:
Berg, I.K. & Miller, S.D. Working with the problem drinker.
Berg, I.K., & Kelly, S. Building Solutions in Child Protective Services.
Berg, Insoo Kim & Miller, Scott (1993) Working with the Problem Drinker. Norton
Berg, Insoo Kim & Peter De Jong. Interviewing for Solutions.
Berg, Insoo Kim and Scott Miller. The „Miracle method.“
Berg, Insoo Kim and Yvonne Dolan. Tales of Solutions.
Cade, B. O’Hanlon, W.H. A brief guide to brief therapy.
de Shazer, Steve (1982) Patterns of Brief Family Therapy. New York: Guilford
de Shazer, Steve (1985) Keys to Solution in Brief Therapy. New York: Norton
de Shazer, Steve (1994) Words Were Originally Magic. New York: Norton
deShazer, Steve. Clues: Investigating solutions in Brief Therapy.
deShazer, Steve. Putting Difference to Work.
Miller, S.D., Duncan, B.L., & Hubble, M.A. Escape from Babel: Toward a unifying language for psychotherapy practice.
Miller, Scott D., M.A. Hubble & B.L. Duncan, eds. Handbook of Solution-Focused Brief Therapy.
The Heart and Soul of Change (APA 1999)
Walter, J.L. & Peller, J.E. Becoming solution-focused in brief therapy.
Бил О`Ханлън, Сенди Бидъл. Пътеводител из страната на възможностите. (1999)
Автори:
Милчо Минчев – психолог, инспектор социална дейност – ЗО – гр. Велико Търново, консултант по ФРТ, ретийминг коуч
Боян Страхилов – психолог, мениджър човешки ресурси – СББ – гр.София, консултант, коуч и терапевт на частна практика.
Д-р Пламен Панайотов – психиатър, Център за психично здраве – гр.Русе
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
