ЕЗИКОВИ И КОМУНИКАТИВНИ НАРУШЕНИЯ НА РАЗВИТИЕТО
В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ
Това е затруднение на нервната система да трансформира чутите или видяни знаци в съответната смислена цифрова или буквена форма. Дислексията е едно от най-честите смущения в обучението. Тя засяга около 5% от всички ученици. Трябва да се има пред вид, че децата с дислексия имат нормално зрение и интелигентност и повечето от тях са с нормален говор, но срещат затруднение при интерпретирането на разговорната реч и при писане. Най-типичните прояви на дислексия са невъзможността да се разпознават букви и думи в напечатан текст, поради което способността за четене е много по-ниска при деца дислектици в сравнение със съучениците им. Друга част от тях имат проблеми с разбирането и преработката на това, което чуват. Те имат затруднения и при схващането на бързи инструкции, не различават две команди в едно и също време и допускат грешки в последователността на запомняне на получените сигнали. Обръщането на буквите или думите е типично за тези децата с дислексия (което е нормална проява за децата под 6-годишна възраст). Много деца с дислексия четат и пишат от дясно на ляво, не виждат, а понякога не чуват сходството и различието в буквите и думите, не разпознават разстоянията, за да се разграничат думите и не са в състояние да произнесат някоя непозната дума.
Най-съществени прояви на дислексия са:
-Хаос в посоките – най-често бъркане на ляво и дясно, обръщане на буквите и думи, числа или най-общо , т.нар. огледално писане.
-Затруднения в последователността – неправилно подреждане на глагол, подлог, прилагателно, дори грешно последователно броене.
-Грешки с късите думи – най-често допусканите грешки се отнасят до късите думи от 2-4 букви.
-Странно четене и произнасяне – небрежно налучкване на думите с отгатване наслуки на смисъла и (най-често се среща при тежки форми на дислексия).
-Късно проговаряне или незряла реч – тази проява на дислексията насочва към нарушено развитие на речта, съчетано със затруднено обучение.
-Затруднено писане – грозен ръкопис и нечетлив почерк, често означаван като дисграфия.
-Математически затруднения – до 10-12 години трудно схващане на математически задачи. Над 60% от дислектиците са слаби математици.
Други особености, които се срещат при деца с дислексия:
-Интерпретират илюстрация към книжка без връзка със съдържанието на текста.
-Четат много бавно и неуверено.
-Губият ориентир за редовете или страниците, повтарят същият ред или прескачат редове.
-Налучкват звученето на буква от думата, но не могат да произнесат цялата дума (произнасят “к-о-н” по букви, но обобщават “кол”)
-Имат погрешно произношение или поставят неправилно ударение.
-Предпочитат да четат в сегашно време, независимо че текстът е в минало време
-Скъсяват думите (“глагол”, казват само “гол”)
-Заместват прочетената с друга сродна дума (“петно” с “леке”)
-Пропускат или добавят представки, наставки и др.
-При четене трудно схващат смисъла, хабят много енергия, затова бавно учат
-Запомнят само малка част от текста
-Трудно спазват пунктуацията, за тях няма точка и запетайка и често не пишат главни букви
-Много трудно четат от класната дъска
-Трудно свързват имената с хората или предметите
Описаните прояви на дислексия могат да бъдат от едва забележими до силно затрудняващи процеса на обучение, което определя усилията, времето и крайният резултата при преодоляването им.
В действителност дислексичният мозък е по-различен, но главното е, че именно звената, свързани с тази дейност, не са с достатъчно богати връзки с мозъчни структури. Това не означава, че не могат да се развият. Най-същественото в тази насока е своевременното взимане на мерки и интензивно и правилно третиране.
Преодоляването на дислексията изисква обучаваща програма, включваща редица сензорни системи. Тя се провежда само от специалисти, като родителите оказват постоянно емоционална подкрепа на детето. В доказателство за обратимостта на дислексията са примери като геният Алберт Айнщайн, откривателят Томас Едисон и геният на четката Огюст Роден. Това дава основание за научен спор дали дислексията е злощастие или дарование. Дали дилексията не е другата страна да медала, позволяваща един различен поглед върху света?








