След толкова много статии, в които пише за любовта към партньора, нека да поговорим за това как се учим на любов към себе си. Това се случва още в първите месеци след раждането ни – още тогава ние сме тясно свързани с нашите емоции. Склонни сме да изразяваме чувствата си пряко и неподправено. В началото на живота си ние имаме потребности, които са свързани с глад, жажда, студ и т.н. В следствие от тях произтичат чувствата на удовлетворение или неудовлетворение. Когато има кой да откликне на нашите потребности, ние се преживяваме като обичани, приемани, закриляни, обгрижени, сигурни и защитени. Ако обаче тези наши нужди са задоволени отчасти или пък изобщо не са, тогава преживяваме липса на обич и защита, усещаме се пренебрегнати. Както преди, така и по време на първите месеци след раждането, връзката между майката и бебето е симбиотична. Положителните и отрицателните емоции на единия влияят и на другия. В един идеален вариант бебето изразява всички свои нужди, а майката разбира и изпълнява всяка една от тях. Това много често е трудно да се реализира на 100%. Заради т.нар. симбиотична свързаност обаче отрицателните емоции на майката оказват влияние на състоянието на детето. Гневът, страхът, тъгата и депресията на майката носят на новороденото голяма доза стрес. То реагира на тях изключително чувствително. Ако усети, че майката е в опасност, то ще сведе своите потребности до минимум, ще „свие” в своите искания. Когато порастнат, тези деца не умеят да признават себе си, не могат да се заявяват и не се чувстват пълноценни.
Още в първите седмици от нашия живот, ние се учим на това дали светът (обикновено чрез майката) ще ни отхвърля или ще ни приема и ние можем свободно да си поискаме внимание от него. Колкото по-адекватен отговор получаваме на нашите чувства и нужди в този ранен период от нашия живот, толкова по-адекватен достъп до емоциите си ще имаме и ще притежаваме устойчивост спрямо травматични ситуации в живота ни по-късно. Ще съумяваме и да изразяваме уверено нашите нужди, защото ще очакваме, че заслужаваме околните да ги зачетат и те ще ни възприемат за значими.
Това е т.нар. здравословна любов към себе си. Тя се превръща и в наш основен ресурс за самочувствието ни. Явява се фундаментална част за доизграждането на нашата самооценка, тъй като тя е резултат от различни фактори. Любовта към себе си стои в основата. Чрез нея съумяваме да разпознаваме и да живеем в комфорт с нашите чувства и емоции. Ако тя липсва, постоянно усещаме колебания и несигурност в себе си, трудно ни е да разберем кое е важно за нас, какво искаме от себе си, от другите, от живота.
Ако притежаваме любов към нас самите, освен че ще можем да се радваме пълноценно на живота, ние ще умеем да обичаме и партньора до себе си. Увереността ще ни позволи да се доверим на другия и да изградим пълноценни взаимоотношения с него.
Тъй като това са неосъзнати от нас процеси, за да настъпи промяна в живота ни, често е необходима психотерапия, която цели да спомогне за това, „утъпканите пътеки” на неудовлетвореността да бъдат възобновени. Това много често е нелек и продължителен процес, който обаче засяга нашето цялостно удовлетворение от живота.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
