Архив на автора

Страх от необичаност Заглъхналото ехо на Аза. Унизеният. Мама, тати, баба.., АЗ, АЗ, АЗ… и се случва магията на когнитивното развитие на един малък човек. Егото винаги търси път навън и е в желанието за непрекъсната АЗ-актуализация. Аз!… Стига!… Да…

Самоотхвърлящ се в превода на собствените си потребности. Загубеният. Сега съм тук. Вътре. Топло е. В мама е топло и сигурно. Тук съм в свои води. Слушат ме и честичко ме милват. Голям кеф. Приятно е да се чувствам сигурен…