Позитивната психотерапия – това е метод на терапия, предложен от Носрат Песешкиан през 1968 година. Методът е насочен към мобилизиране на вътрешните ресурси на човека с цел приемането на позитивни решения във всякакви, даже и най-сложни жизнени ситуации.
Защо ПОЗИТИВНА?
Своето наименование методът е получил от латинската дума „Positum“ (фактически, даден). Централната идея се явява работа с актуалните способности на човека, а не толкова с болестта, симптома или проблема. Актуалните способности – това са онези страни на личността, които фигурират в най-различни ситуации от всекидневния му живот. Изхождайки от главната теза на позитивната психотерапия, здравият не е този, който няма проблеми, а този, който знае как удачно да се справи с възникващите трудности и успява да намира оптималното количество решения на проблемните ситуации.
Позитивната психотерапия – това е метод, който ни дава знания за човека и който ни учи вместо да влизаме в битката с околния свят, да го приемаме във всичкото му многообразие и цялостност.
Основни положения на позитивната психотерапия
- Съгласно идеята на метода, позитивната представа за човека изхожда от това, че всеки човек от раждането притежава две основни способности: Познание и Обич. В зависимост от вродените дадености, външната среда (семейна, културна), спецификата на епохата, в която живее човекът, двете споменати способности – „познание“ и „обич“- се диференцират. По този начин се създават неповторими комбинации на основните личностови черти. И двете базови способности се намират в тясна взаимовръзка: нивото на развитието на едната поддържа и улеснява развитието на другата. Върху този постулат се изгражда и представата за човека в позитивната психотерапия: човекът по своята природа е добър и притежава вродено влечение към добро.
- Методът позитивна психотерапия е основан върху дълбока вяра в това, че всеки човек е надарен с всички необходими индивидуални способности, за да живее щастливо. Всеки има достъп до неизчерпаемите жизнени възможности за личностно израстване и индивидуално процъфтяване. Така е замислено от Твореца, че всичко най-ценно е скрито вътре в нас и като малки семена узрява в продължение на целия ни живот. Песешкиан е казал, че човекът е като находище на скъпоценни камъни. Една от задачите на позитивната психотерапия е да се открие това ценно находище, което да се извади от недрата на човешката душа. Природните дадености и таланти в крайна сметка ще послужат за самореализацията на човека. Изпълняване на жизнената мисия – това е основата на удовлетворението в живота.
- Неоспоримото достойнство на метода се явява неговата достъпност за всякакви социални и възрастови групи. Несложният език, системният подход, обучението за самопомощ привлича към метода все повече хора от всякакви професиoнални групи. Принципът на лекота и универсалност правят възможно прилагането на идеите на Песешкиан от всеки и във всякакви трудни жизнени ситуации, без да е необходимо притежанието на базово психологическо образование*.
(В случая говорим само за прилагането на идеите, а не на метода като цяло. За практикуването на позитивна психотерапия, все пак е необходимо да сме преминали обучението в метода, както и да притежаваме познания по психология. бел. прев.)
- Ценността на дадената психотерапия е в това, че проблемът се разглежда под ъгъла на транскултурален подход. Специалистът на дадения метод притежава особена чувствителост и ценни познания за разнообразните духовни и културни особености на народите по света. Приема се, без да се оспорва уникалността на жизнения опит на отделните хора и цели нации. Спецификата на средата, духовната атмосфера, в която се е родил и израсъл човека, не се разглеждат като предразсъдък, а се уважават. Транскултуралният подход на метода предлага да се концентрираме не върху различията, а върху сходствата на човешката раса. В центъра на метода се изследват два въпроса:
- Какво общо имат хората?
- С какво се различават?
- Философията на позитивната психотерапия разглежда процеса на промяна на човека комплексно: признава се движението и на тялото, и на душата и духа; анализира се тясната им взаимовръзка. По време на психотерапията във фокус се намират индивидуално-биологичните, психосоциалните и духовните аспекти на личността. Този подход помага да се сдобием с вътрешна цялостност.
- Прилагането на принципите на метода не се ограничават само с психотерапията. Те се разпростират и върху другите приложни области. Много резултативно се използват идеите на Песешкиан в образованието, провеждането на тренингите, профилактиката на здравето и управлението на бизнеса. Методът много добре се доказа в сферата и на коучинговите услуги.
- Много от психотерапевтичните направления се обръщат по-скоро към патологичните нарушения на личността, към болестта. В позитивната психотерапия през целия процес на взаимодействие между терапевт и клиент се акцентира върху човешките възможности, които се явяват основния и първичен момент на изцелението. Като причини на възникващите проблеми на личността методът определя потиснатите и неразвити области на духовното и междуличностното общуване. Те ни водят към източниците на конфликтите и нарушенията в живота.
- В основата на метода лежат три важни принципа.
Принципът на надеждата, който се фокусира върху човешките ресурси. Той помага да се прочувстват способностите и да се поеме отговорността за всичко, което се случва в личния живот.
Принципът на баланса, който разглежда живота и развитието на клиента в четиритте основни области:
– тяло
– контакти (отношения)
– достижения
– бъдеще (фантазии, мечти, идеали)
Същността на дадения принцип – стремежът към възстановяване на естествената хармония. Липсата на внимание към една от сферите на човешкото битие, липсата на развитието на същата, внася дисхармония и създава определен дефицит, което се проявява като неудовлетвореност, отчаяние, потиснатост, болест…
Принципът на самопомощта, който е представен в метода от 5-стъпковия метамодел. Той може да бъде прилаган като стратегията за хармонизация, адаптация и развитие на личността. В началото го прави психотерапевт, а след това в процеса на самопомощта, човекът го прилага за себе си или пък помага на обкръжението си: членовете на семейството, колегите, приятелите.
- Неоспоримото достойнство на метода – неговата насоченост към развитието и бъдещето. Методът обучава да формираме бъдещето чрез приемане на настоящето. Признанието на пълната отговорност за живота помага в правенето на конкретни стъпки за промяна на своята реалност. Същността на този принцип може да се изрази с народната мъдрост: „Ако искаш утре да имаш това, което никога не си имал, то днес трябва да решиш да направиш това, което никога не си правил.“
- Още един важен принцип – принципът на уникалността на личността. Животът няма стандарти. Многообразието и пъстротата на източниците на човешкото щастие се коренят в това, че можем да използваме и да получаваме удоволствието от „това, което имаме“ в даден момент, а не от това, което „би могло да бъде“. Способността да видиш в днешната реалност това, което може да те направи щастлив, да ти даде сили за конкретна стъпка напред към целите си и да получиш радостта от него, тази способност ни прави създатели на собственото ни Аз и ни дарява с мъдрост.
Позитивната психотерапия може да се превърне в един от начините да балансираме живота и да станем Авторите му. Позитивният подход не означава интерпретация на живота през „розовите очила“. Позитивният подход – това е наличната позиция, даденост във всеки момент от живота. Позитивен, тоест реалистичен и конструктивен, а не наивно „розов“.
Позитивната психотерапия като метод е предназначена да помогне на човека, да не се загуби в потока на стремителните събития на епохата, да открие себе си и да повярва в това, че както птицата е родена да лети, така и човекът е създаден да живее щастливо.
Източник: www.shkolazhizni.ru
Редакция: Галя Йоргова
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
